Открий своя психолог или психотерапевт в София

Психологическото консултиране може да се разглежда като форма на краткосрочна психотерапия. Разликите между него и психотерапията са условни и са свързани най-вече с нагласите, че:

• психологическото консултиране е изключително фокусирано върху един проблем,
• че е по-кратко,
• че отговорността на двете страни, клиент и терапевт, е по-малка.

Не трябва обаче да забравяме, че всяка психотерапия започва като консултация, а понякога дори и само една консултация може да има психотерапевтичен ефект. Много често консултацията преминава в някаква форма на психотерапия и използва същия арсенал от техники.

Детско-юношеското консултиране е вид психологическо психотерапевтично консултиране, което се фокусира върху определена възраст и отчитайки нейните характеристики,  определя  рамката, в която протичат сесиите и използваните техники на работа. Детско-юношеското консултиране (въпреки, че е сбито в едно) е много по-всеобхватен, динамичен и многообразен процес, отколкото консултирането на възрастни. Дори само консултирането в детска възраст предлага далеч по-голямо многообразие от консултирането на възрастен. Но освен разликите в рамката, в която протича консултирането и техниките, които се използват, съществен момент в детско-юношеското консултиране е работата с родителите. Понякога, и особено в ранна детска възраст, тя може да се окаже много по-важна, отколкото пряката работа със самото дете.  

В консултирането детството се разделя на три периода, отчитайки драматичните промени в тази възраст[2]:

• Ранно детство – от 2 до 5 години
• Среден период на детство (средно детство) – от 5 до 9 години
• Предюношеска възраст – от 9 до 12 години

За първия период е характерно, че психологът се съсредоточава предимно върху работата с родителите. Във втория период специалистът има възможност да използва богат арсенал от техники, включително и групови, които да помогнат на детето да изрази, отреагира и преработи несъзнаваните представи, които го смущават. В третия период някои от децата нямат нужда от „помощни техники“ и могат пълноценно да говорят за трудностите си спрямо поставената рамка.

Въпреки това разграничение, психолозите, които са специализирали психоанализа,  по-точно в школата на обектните отношения или лаканианството, приемат деца заедно с родителите им и от най-ранна възраст. В тези случаи специалистът служи като своеобразен преводач не само на това, което се случва най-вече с майката и с бебето, но и на това, което се случва между тях. Към това взаимодействие се прибавят бащата, семейната среда, а понякога и медицинските лица, ако такива са ангажирани в случая.   

Подобни консултации в практиката често се налагат  при постродилна депресия и са задължителни при преждевременно раждане или при деца с увреждания.

Според различните психотерапевтични школи психологическото консултиране има различно времетраене – от 2 до няколко десетки часа. В практиката е реалистично да очаквате още след първата или втората среща психологът – психотерапевт да Ви обясни как може да се справите с проблема и да Ви насочи, ако е необходимо и към други специалисти, като невролози, психиатри и др.

Психотерапия е всеки метод на лечение на психични и телесни разтройства, който използва психологически подходи[1] за постигането на положителен терапевтичен резултат . Има четири основи подхода[2], които лежат в основата на повечето психотерапевтични школи: аналитичен, когнитивно-поведенчески, преживелищен (хуманистичен) и системен. Към тях можем да добавим и пети подход –  хипноидно-медитативен, при който терапевтичната интервенция се извършва на фона на променена активност на съзнанието. Стотиците психотерапевтични школи се основават на тези няколко подхода и в една или друга степен ги съдържат.

В нашата работа ние използваме аналитичния метод на психотерапия и психологическо консултиране.

Според различните психотерапевтични школи времетраенето на психотерапията е различно. Например хипнотерапията се стреми да постигне терапевтичен ефект за не повече от 15 срещи, докато психоанализата няма точно определена времева рамка, тъй като на първо място са фокусира върху себепознанието, а терапевтичния ефект идва в последствие.

В практиката може да очаквате психотерапевтичен ефект още след първата среща. Важно е да имате предвид, че психотерапевтичния ефект не е възходяща права,  а възходяща крива, което означава, че ще имате периоди на напредък и застой. По пътя на тази крива ще изпитвате различни чувства – понякога ще ви е приятно, а понякога не. Психотерапията е трудоемък процес, но затова пък ефектите й трайно променят качеството на живот в положителна посока.