
Месец февруари се оказа богат на новини, които развълнуваха българското семейство. Първата дойде от далечна Швеция и ни запозна с полово неутралното възпитание. Втората дойде като реакция на Българската православна църква срещу нешамаросаното визионерство на „Националната стратегия за детето“ и я шамароса лекичко (за да не каже някой, че е бой). Трета новина дойде от Франция и ни изправи косите с дебата за замяната на понятията „баща“ и „майка“ в училищните документи с някакви играчи от резервната скамейка, които се казвали Родител 1 и Родител 2.
Новините от Швеция и Франция се приплъзнаха една към друга и сключиха тържествено брак на българска земя. Въпреки че някои говорители от медиите ни убеждават, че нямало нищо общо между двете, нашата интуиция е непогрешима. И при двете става въпрос за хората с нетрадиционна сексуална ориентация и техните разбирания за семейството. „Полът“ и „сексуалната ориентация“ започнаха да витаят като духове в телевизионните студия, а деликатният танц на специалистите около тях не дава кой знае каква яснота по въпроса.
Погледнато отстрани изглежда така, сякаш възрастните пак са започнали да играят на онази опознавателна детска игра, при която малчуганите с интерес си гледат в гащичките и едните приемат това, което виждат, а другите го отхвърлят[1]. Проблемът е, че и при тази игра, както при почти всички игри на възрастните, цената ще я платят децата. Затова нека си припомним някои азбучни истини преди да преминем към въпроса има ли такова нещо като полово неутрално възпитание.
Идентификация
Идентификацията е процес, при който субектът се изгражда, като си присвоява черти (свойства, качества, атрибути) от „неслучайните“ хора, които го заобикалят. Личността се изгражда не като еднократен акт, а като серия от идентификации. Най- грубо казано, ако малкото момиченце гледа как мама се гримира, носи рокли и накити, то често иска да прави като нея и усвоява тези атрибути на женствеността. В същото време може да развие афинитет към музиката като татко например, защото заедно са се забавлявали, докато слушали такава.
Полът
Полът има анатомична и психична реалност. В „традиционната“ ни действителност обикновено двете съвпадат, но понякога това не е така. Някои хора не признават (отхвърлят) своя анатомичен пол поради някаква причина и тогава говорим за транссексуалност или, за да сме коректни докрай – за трансджендър, категория в която влизат други понятия като транссексуалност, трети, четвърт пол и т.н. Още тук трябва да имаме предвид, че приемането на определен пол, не означава, че приемаме автоматично „традиционно“ заложената му сексуалност, тоест че ще бъдем сексуално привлечени от противоположния пол. Например гей мъжете са с много ясна представа какъв е полът им (мъжки) и какъв трябва да бъде полът на техните любовни обекти (пак мъжки). Те са приели анатомичната реалност на своето тяло и може би са се идентифицирали по отношение на пола си със своя баща (традиционно разбиран като мъж). Но и нещо са отхвърлили.
Сексуалната ориентация
За разлика от пола, сексуалната ориентация в по-голяма степен зависи от идентификацията с някои от хората, които се грижат за детето (в традиционното семейство това са тези, които са в ролята на майката и бащата). Например, ако по отношение на сексуалността момчето се идентифицира с хетеросексуалната си майка/ сестра, е ясно, че ще бъде гей и ще го привличат мъже, тъй като мъжете са сексуалните обектите на хетеросексуалната жена. И обратно.
Полово неутрално възпитание
Полово неутралното възпитание е логически невъзможно. Как може някой да се възпитава полово неутрално, след като възпитаващите го имат не само пол, но и изразена сексуалност, независимо каква? Да вземем примера[2] от Швеция, при който Миранда и Тим си мислят, че възпитават полово неутрално Ели, така че „то“ само да си избере пол някой ден. Те не използват мъжки или женски местоимения и Ели няма кукли, за да не се сети за въпроса за „пола“ (това е много неутрално), играе си с динозаври, които пък снасят децата си (това също е неутрално). На всичкото отгоре забравят, че през цялото време Ели вижда как Миранда и Тим имат и пол и сексуалност. Какъв пример за полов неутралитет е баща, който е транссексуален мъж с женски гърди? Та той не само има пол, той има два пола в тялото си. Той може да служи за пример за хермафродит, но не и да бъде полово неутрален. Всъщност къщата на Ели е пълна с примери за пол и сексуалност – от родителите до динозаврите на детето – което прави избора му предопределен. Защото Ели в крайна сметка ще трябва да се идентифицира с черти от родителите си, между които са именно техния пол и сексуалност. Изборът на малката Ели е фикция, защото идентификацията е несъзнаван процес и няма нищо общо със съзнателния избор, камо ли с волята.
Къде е детето
Детето винаги се стреми да бъде обичано от родителите си, независимо от пола и сексуалната им идентичност. На професионален език, това означава да бъде в желанието на родителите си и още по-точно – в тяхното несъзнавано желание. В несъзнаваното родителско желание има набор от представи какво трябва да бъде детето, и колкото и да е чудно, то послушно ги изпълнява до определена възраст. Много често тези несъзнавани представи се разминават с изисквания на родителите в реалността. Например дълбоко в тяхното несъзнавано детето им трябва да е буйно, да преминава през всякакви граници, нищо да не може да го спре, а след това се чудят защо не приема ограничения и вдига шум, разхвърля и се бие. Залогът за детето тук е много голям – ако не отговори на автентичните представи на родителите си, може да загуби любовта им, а и своята идентичност.
В случая със семейството на Миранда и Тим, Ели не само ще се идентифицира с техни черти, но ще се опита да се впише в несъзнаваните им представи, които и те самите не знаят какви са. Това въобще не е неутрално, а точно обратното. В този ред на мисли Миранда и Тим трябва да поемат своята отговорност за възпитанието на Ели, а не да се крият зад нейния фиктивен избор.
Заключение
Това че определени родители се опитват да отхвърлят анатомичната реалност и културния ред чрез децата си, не означава, че са им дали право на свободен и информиран избор (какъвто стана ясно, че е невъзможен), а напротив – превръщайки ги в оръжие на собствената си революция, те вече са ги предопределили. Дали децата ще се идентифицират в позитив или в негатив спрямо родителите си, тоест дали ще искат да бъдат като тях или по никакъв начин да не приличат на тях, е без значение за „неутралността“, защото тази идентификация ще бъде предопределена именно от взаимоотношения с тези, а не с нечии други родители.
Независимо дали едно дете ще бъде отглеждано в хетеросексуално семейство или в семейство с друга сексуална ориентация, то никога няма да има възможност за полово неутрално възпитание, но възможност за объркване, за нещо което да го направи нещастно и неадаптивно, винаги ще има без значение какво е семейството.
[1]В психоанализата изтласкването е защитен механизъм, който противостои на отхвърлянето на реалността. При изтласкването признаваме неудобната реалност, въпреки че може и да не сме съгласни с нея и се опитваме да я забравим. При отхвърлянето на реалността, последната просто не се признава за съществуваща. Тя е толкова ужасяваща, че индивида я приема като заплашваща целостта на на неговия Аз-образ. Това се преживява така, сякаш границите на реалността могат да ни унищожат, затова и тя и нейните ограничения се отхвърлят.
[2]Тези, които искат да си припомнят новината , могат да го направят като последват линка:https://nova.bg/news/view/2019/02/06/239806/%D0%BD%D0%B5%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BC
Автор:
Михаил Михайлов – Михаил Михайлов е завършил магистратура „Клинична и консултативна психология“ към Софийския университет през 2008г. Неговата тясна специализация е в детско-юношеското консултиране, и консултиране при тежки раздели и загуби.
Членство: Асоцииран член на „Българската асоциация по психоонкология“, член на „Дружество на психолозите в България“, съосновател на сдружение „Пространство за мен“. Повече информация за Михаил Михайлов може да намерите тук!





