Следродилна депресия

Placeholder

Следродилната депресия (наричана още и постродилна депресия) е състояние, което обикновено възниква през първата година след раждането на дете и се наблюдава при тревожно голям процент жени – около 22% от всички новородили майки страдат от по-лека или по-тежка форма на следродилна депресия.  Важно е да се отбележи, че периодът от раждането до първия рожден ден на бебето, а понякога и след това, е наситен с много емоции, тревога, безсъние, физическо изтощение и психическа умора за майката. Наред с това огромната промяна в цялостния начин на живот, а понякога и в партньорските взаимоотношения води до драстично разминаване между първоначалните фантазии, които жената е имала относно майчинството и реалността на този труден за мнозина период. Всичко това създава предпоставка за разнообразни депресивни настроения и мисли, които са напълно нормална част от отглеждането на едно дете и не бива да се бъркат с клиничната следродилна депресия.

За да бъде диагностицирано едно състояние като  следродилна депресия е необходимо да са изпълнени следните критерии:

Симптоми


√ Потиснато настроение

√ Постоянно чувство на тъга или непрекъснати спонтанни изблици на плач

√ Проблеми със съня

√ Липса на апетит и енергия за елементарни ежедневни неща

√ Липса на интерес към детето, нежелание да се полагат грижи за новороденото или дори да бъде погледнато

√ Паника

√ Срам, вина и чувство за несправяне

√ Постоянен ужас от плача на бебето, който не събужда обичайния инстинкт у майката да го успокои, а по-скоро предизвиква тревога и желание бебето да млъкне/ да изчезне час по-скоро.

√ Мисли за самоубийство или мисли за увреждане/ нараняване на бебето

• За поставянето на диагноза не е необходимо да се наблюдават всички симптоми, а също така и фактът, че един ден сте се чувствали по този начин, не означава, че непременно имате депресия. Важна в случая е продължителността на състоянието и отражението му върху цялостното функциониране на личността (доколко пречи и възпрепятства адаптацията на майката към новата ситуация и съответно – вреди на бебето)

Продължителност

  • Описаните симптоми или комбинация от тях трябва да са налице в продължение на поне две седмици

Нарушено функциониране

  • Гореспоменатите симптоми водят до състояние, което става непосилно за майката и нарушават/ прекъсват нейната връзка с бебето (както телесна, така и емоционална)

В популярните статии често се подчертава, че причината за следродилната депресия е предимно хормоналният дисбаланс по време на бременността и след раждането и липсата на достатъчно сън. Подобен възглед е „добър“ и успокояващ за жената, защото звучи оневиняващо – проблемът е някъде в биохимията. Наивно е обаче да се мисли, че основанията за подобно състояние могат да се сведат само до това обяснение. Те най-често са комбинация между сложни биохимични, психологически и социални компоненти, които протичат повече или по-малко несъзнавано – или казано с други думи, никоя жена не бива да се самообвинява или бъде обвинявана, че е изпаднала в депресия, но оттук нататък преодоляването на това мъчително състояние зависи от нейното желание или поне от готовността й да съдейства на близките и на специалистите в техните опити да я подкрепят!

Причини


  • Хормонални промени
  • Липса на достатъчно сън
  • Емоционално и физическо изтощение
  • Цялостна промяна в навиците и начина на живот – предишните активности, хобита, забавления и социален кръг отстъпват място на двадесет и четири часовата грижа за новороденото.
  • Промяна във взаимоотношенията между партньорите в двойката.
  • Липса или ограничаване на социалните контакти (изолация от света)
  • Липса на подкрепа от страна на партньора, близките и приятелите
  • Тревога за живота, здравето и възпитанието на детето и съмнения в собствените възможности за справяне с тази огромна отговорност
  • „Възкръсване“ на конфликти или проблемни взаимоотношения със собствената майка. Трудност и нежелание на жената да влезе на свой ред в ролята на майка (често от страх да не допусне същите грешки като своята майка или поради нежелание да излезе от ролята на детето и да поеме отговорността на родителя и др.)
  • Силно стресиращо или травмиращо събитие

Лечение


Когато говорим за третиране и лечение на следродилна депресия, е изключително важно да се направи точно разграничение на типа състояние. А именно дали става въпрос за:

  • спорадични депресивни настроения и мисли;
  • клинична форма на депресивно състояние (постродилна депресия);
  • „психотична депресия“ – тежко състояние, при което наред с изброените по-горе симптоми, може да има още ступор, слухови халюцинации, налудности и др. Най-тежкото проявление на психотичната депресия е т.нар. „разширено самоубийство“ – майката слага край на живота си и на живота на своите деца, обикновено „защото иска да ги избави от страданието, което изпитва и което вярва, че ще изпитват и те“.

Лечението на постродилната депресия се осъществява по няколко начина:

√ чрез медикаментозно лечение (антидепресанти, изписвани от психиатър);

√ чрез психологическа помощ/ психотерапия;

√ чрез комбинация от двете – прием на антидепресанти, предписани от психиатър и ежеседмични консултации с психолог/ психотерапевт;

√ чрез подкрепа от страна на партньора и близките

√ чрез осигуряване на лично време само за майката или време с партньора

Как може да помогне психологът?


√ Като оцени адекватно тежестта на състоянието и прецени дали има нужда от медикаментозно лечение, което да подпомогне психотерапевтичния процес.

√ Като осигури защитено пространство, в което да изследвате заедно какви са истинските причини за депресията точно във Вашия случай.

√ Като изслуша трудностите Ви без да обвинява, поучава, наставлява, съди.

√ Като Ви помогне да набележите начини за справяне с проблема, които са реалистични точно във Вашата ситуация.

√ Като обясни на партньора и семейството Ви какви са характеристиките на следродилната депресия (ако това се налага) и как близките могат да Ви окажат помощ.

Като говори и обясни на бебето (да, правилно сте прочели – на бебето!) за трудностите, които изпитва неговата майка и за това, което се случва с него самото.

√ Като подпомогне възстановяването/ изграждането на жизненоважната връзка майка – бебе.

Именно тази първа и толкова важна диадична връзка майка-бебе е поставена на карта! Когато обсъждаме постродилната депресия, обикновено маркираме трудностите и състоянието на майката. Говоренето за бебето и неговите „трудности“ обикновено липсва. За жалост следродилната депресия се появява в зората на живота на бебето – изключително важно първо време, в което то има нужда от постоянната грижа, топъл глас, нежен поглед и утешителна прегръдка от своята майка. Достатъчно добрата майка, според Уиникът е тази, която винаги се появява, когато бебето има нужда от нея. Това изгражда сигурна привързаност у малкото дете и стабилна обстановка, в която да изследва себе си, света и всичко ново. За майката обаче това е период на изтощителни грижи и себеотрицание. На голяма радост, на депресия или и двете едновременно. Ако за Вас майчинството се е превърнало в депресивно преживяване, не бързайте да се самообвинявате, че ще увредите детето си и ще пропуснете израстването му, а потърсете форма на подкрепа – постродилната депресия не е нито срамна, нито стигматизираща, нито присъда за цял живот.

Психологическите консултации могат да се провеждат както само с Вас самата, така и заедно с бебето, онлайн или в кабинета. По този начин то ще има възможност да чуе това, което казвате и то в присъствието на психолога – чиято цел е да съгради отново връзката майка – бебе и така да върне радостта от телесния контакт и взаимното общуване.

 

Автор: Димитрина Младенова – клиничен психолог. Повече за Димитрина Младенова може да научите тук

Facebooktwitterredditpinterestlinkedinmail