Детско-юношеско консултиране

Placeholder

1. Мястото на психологическото консултиране


Психологическото консултиране е форма на психологическо подпомагане наред с интервюирането, психотерапията[1], а и диагностиката (психологическото изследване). Психологическото консултиране засяга обширни области от човешкия живот като кариерното развитие, обучението, превенцията, здравето и др. В ежедневието обаче, когато се говори за консултация с психолог, се подразбира, че става въпрос преди всичко за психотерапевтичното психологическо консултиране.

 

2. Какво представлява психологическото консултиране


Психологическото консултиране може да се приеме за форма на краткосрочна терапия, чийто фокус е определен проблем или оплакване. С течение на сесиите консултирането лесно може да премине в по-продължителен психотерапевтичен процес в зависимост от желанието на клиента.

В рамките на психологическото консултиране психологът е отговорен да насочи адекватно клиента към други специалисти, ако това е необходимо.

 

3. Психологическо консултиране и детско-юношеско консултиране


Както личи от названието, детско-юношеското консултиране е вид психологическо психотерапевтично консултиране, което се фокусира върху определена възраст и отчитайки нейните характеристики,  определя  рамката, в която протичат сесиите и използваните техники на работа. Детско-юношеското консултиране (въпреки, че е сбито в едно) е много по-всеобхватен, динамичен и многообразен процес, отколкото консултирането на възрастни. Дори само консултирането в детска възраст предлага далеч по-голямо многообразие от консултирането на възрастен. Но освен разликите в рамката, в която протича консултирането и техниките, които се използват, съществен момент в детско-юношеското консултиране е работата с родителите. Понякога, и особено в ранна детска възраст, тя може да се окаже много по-важна, отколкото пряката работа със самото дете.  

В консултирането детството се разделя на три периода, отчитайки драматичните промени в тази възраст[2]:

  • Ранно детство – от 2 до 5 години
  • Среден период на детство (средно детство) – от 5 до 9 години
  • Предюношеска възраст – от 9 до 12 години

За първия период е характерно, че психологът се съсредоточава предимно върху работата с родителите. Във втория период специалистът има възможност да използва богат арсенал от техники, включително и групови, които да помогнат на детето да изрази, отреагира и преработи несъзнаваните представи, които го смущават. В третия период някои от децата нямат нужда от „помощни техники“ и могат пълноценно да говорят за трудностите си спрямо поставената рамка.

Въпреки това разграничение, психолозите, които са специализирали психоанализа,  по-точно в школата на обектните отношения или лаканианството, приемат деца заедно с родителите им и от най-ранна възраст. В тези случаи специалистът служи като своеобразен преводач не само на това, което се случва най-вече с майката и с бебето, но и на това, което се случва между тях. Към това взаимодействие се прибавят бащата, семейната среда, а понякога и медицинските лица, ако такива са ангажирани в случая.   

Подобни консултации в практиката често се налагат  при постродилна депресия и са задължителни при преждевременно раждане или при деца с увреждания.

 

4. Има ли ефект психологическото консултиране


Ефект от психологическото консултиране може да се наблюдава и само след една сесия. Това е възможно, защото дори в една консултация могат да се задействат различни процеси като например:

  • Отреагирането – при което в едно терапевтично пространство човек се освобождава от натрупаното количество афект по един конструктивен начин, който му помага в реалността да не предприема „глупави“действия.
  • Осъзнаването – много често се случва клиентите на психологическото консултиране „да се чуят сами себе си“ по един различен начин, който всъщност е осъзнаване на нещо, за което преди не са си давали сметка. Този процес се засилва от интерпретациите на консултиращия, който дозирано, спрямо възможностите им, разкрива несъзнаваните причини за техните трудности.

Тези процеси имат терапевтичен ефект и наистина водят до подобрение. Както пише френският психиатър и психоаналитик д-р Патрик Деларош  „…в повечето случаи наблюдаваме следната схема: консултацията е позволила да се деблокират определени неща, отношенията между родителите и юношата са се подобрили, има по-малко конфликти и изведнъж всички се чувстват по добре, но мислят, че би било полезно да се видим отново“[3].

 

5. Какво да очакват родителите


На първата среща родителите ще бъдат помолени, ако е възможно, да дойдат заедно с детето или юношата. Ако обаче последните оказват твърде силна съпротива, могат да дойдат и сами. За консултанта е важно да чуе повече гледни точки от главните действащи лица, но все пак това понякога е невъзможно.

В тази първа среща се случва т.нар. първично интервю, чрез което консултиращият се опитва да събере повече информация по случая, за да може да изгради своите работни хипотези за проблемите, които са довели до консултацията. Начинът, по който протича първичното интервю, зависи много от теоретичната подготовка и опита на консултанта. Консултантите, получили своето обучение в различни психотерапевтични школи, акцентират на различни въпроси в своето интервю.

 

6. Какво трябва да знаят родителите при избора си на консултант или терапевт


На родителите им е много трудно да се ориeнтират при какъв специалист водят детето си и за това има съвсем логичен „нелогизъм“. Към далечната 1995г. са преброени около 500 школи по психотерапия[4]. Към момента у нас, в „Българска асоциация по психотерапия“ членуват 15 психотерапевтични модалности, не e ясно колко са извън тази асоциация, а има и поне няколко „авторски“ метода или техники, за които се знае малко. Отделно от всички стои класическата медицина в лицето на детската психиатрия. Всички те пледират, че са по-добри и ефективни от останалите.  

За да се ориентират по-добре, родителите могат да вземат предвид следните две наредби, издадени от Министерството на здравеопазването. Първата от тях определя кои психолози могат да предоставят психологическо консултиране, а втората посочва на какви изисквания трябва да отговарят специалистите, за да осъществяват психотерапия:

  • НАРЕДБА № 29 ОТ 4.10.2006 г[5]. позволява на специалисти с образователно-квалификационна степен „магистър“ и специалност „Клинична психология“ даизвършват консултации и кризисни интервенции.

На практика обаче само завършването на магистратура отдавна не е достатъчно за качественото упражняване на тази професия. Психолозите, които желаят да се реализират като консултанти и терапевти задължително специализират извън университета в определено психитерапевтично направление. Това е отразено във втората наредба, която определя кой има право да извършва психотерапия. 

  • НАРЕДБА № 1 ОТ 11 ЯНУАРИ 2007 г.[6] дава правомощия за извършване на психотерапия само, ако съответният специалист е завършил подходящо образование (обикновено магистратура, свързана с клиничната работа); специализирал е определена психотерапевтична школа и има клиничен (психиатричен) опит.

 

7. Какво е детски психолог


През последните години названието „детски психолог“ придоби широка популярност. То обаче не отразява специфична правоспособност за работа с деца. В Наредбите  № 29 и № 1  на Министерството на здравеопазването и в Национална класификация на професиите и длъжностите в Република България – 2019[7]  такава специализация или професия дори не е спомената.

Какво тогава означава названието „детски психолог“? Към момента названието детски психолог трябва да се разглежда като самоопределение на съответния специалист, чрез което той иска да покаже не само, че има нужното образование, но и че професионалните му интереси и опит са свързани с работата и консултирането на  деца. Затова при избора си на психолог родителите трябва да обърнат внимание и на неговия професионален опит.

 

8. За какво най-често родителите се обръщат към психолог


Родителите се обръщат най-често към психолог за детско-юношеско консултиране относно проблем, който вече е наболял или за диагностика (психологическо изследване). Важно е да се има предвид, че консултативната психология и психодиагностиката са различни дялове на науката психология. В момента психодиагностиката се използва най-вече в психиатрията от клиничните психолози и в училищата от училищните психолози. В психиатрията тя помага на лекуващия лекар да постави по-точна диагноза, а в училищата се използва най-вече за проверка на училищната готовност и на определени когнитивни процеси като внимание, памет, интелект (ако е необходимо).

Така че, когато родителите са насочени от „някой“ за психологическо изследване е добре още „по телефона“ да попитат дали съответният специалист предлага тази услуга и сертифициран ли е за това.  

 

9. Какви услуги предлагам


При мен може да запишете час за психотерапевтично детско-юношеско консултиране. Имам повече от 13 години опит в работата с деца и юноши и зная, че най-важната част от психологическата работа е да се намери подход към всяко едно дете, което често идва с нежелание, изпитва срам или се чувства наказано да ходи на психолог. Да спечелиш и оправдаеш доверието на детето и родителите е умение, което идва с дългогодишен практически опит и строго следване на професионалната етика. Повече за професионалния ми опит може да прочетететук.

 

 

[1] Стоева, Т. Консултативна психология. София, Пропилер, 2005, с. 5

[2] Пак там, с. 120-128

[3] Деларош, П. Юношество. София, Център за образователни програми и социални инициативи, 2005, с. 96

[4] Рудинеско, Плон. Речник на психоанализата. София, Лик, 2000, с. 735

[5]НАРЕДБА № 29 ОТ 4.10.2006 Г. ЗА ПРОФЕСИОНАЛНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА ЛИЦАТА, ЗАВЪРШИЛИ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА ПСИХОЛОГИЯ, ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, Обн. ДВ. бр.84 от 17 Октомври 2006г.

[6]НАРЕДБА № 1 ОТ 11 ЯНУАРИ 2007 г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ЛЕЧЕНИЕТО НА ЛИЦАТА С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА, ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО,  Обн. ДВ. бр.9 от 26 Януари 2007г.

[7] Национална класификация на професиите и длъжностите в Република България – 2019 можете да видите тук.

 

Автор: Михаил Михайлов

Facebooktwitterredditpinterestlinkedinmail