В студиото на „Социална мрежа“ с Веселин Стефанов и Милена Янинска коментираме дали увеличаването на броя на училищните психолози ще доведе до намаляване на училищната агресия или тази инициатива няма да доведе до желания резултат.
Хипотезата, която защитавам, се състои от следните твърдения:
1. Децата и юношите растат в културен контекст, който ние, възрастните, създаваме под формата на семейна среда, училищна среда и общество (най-общо казано). Всяка от тях може да генерира агресивни форми на поведение.
2. Училището е институция, която в терминологията на организационната психология, има своята организационна култура и микроклимат. Организационната култура е съвкупност от ценностите, вярванията, нормите и моделите на поведение, определящи начина, по който членовете на същата тази организация възприемат, мислят и реагират. Микроклиматът на една организация е свързан, най-общо казано, с начина, по който (в случая) ще се чувстват учениците „тук и сега“. Ако искаме дългосрочни и устойчиви резултати, трябва усилията да се фокусират именно върху организационната култура и нейните ценности, вярвания, норми и модели на поведение, за да се измести фокуса в системата към взаимоотношенията учител-ученик, защото, ако нямаме подходящи взаимоотношения, каквито и методи, форми и средства за училищно-възпитателна дейност да използваме, нищо съществено няма да постигнем. Формално, студено, институционализирано наставление няма да помогне. Човекът, който наставлява, трябва да има нужната „стойност“, за да бъде следван.
3. Пряко от втора точка произтича и „новият вид авторитет“, който учителят трябва да има, а не да залитаме с носталгия към авторитета на страха. Тема, която с издателство КЛЕТ България разработихме преди две години, в онлайн обучението „Личният авторитет на учителя и ролята му в работата с учениците“.
4. Ролята на училищния психолог трябва да е ясно дефинирана. Неговото ползване за заместник-учител, педагог, наказание не е продуктивно. Към момента е по-реалистично той да бъде медиатор между учениците, учителите и родителите. Ако може да се осигури възможност за психотерапевтично консултиране – още по-добре.
5. Липса на кадри. За съжаление, в нашата сфера тенденцията е специалистите, които специализират в психотерапия и психологическо консултиране, да „мечтаят“ за частен кабинет. Утвърдените специалисти в психотерапията е по-вероятно да напуснат институцията в някакъв момент, отколкото да се върнат в нея.
Повече във видеото.
