
Мама „Джендър“
или
как индустриалната революция промени всичко
Мама Джендър е съвсем реален човек. Живее във всеки български град, че и на село често се среща. Най-лесно се наблюдава в началото и в края на работния ден, когато бърза да излезе от една социална роля, за да влезе мигновено в друга. Има си и празник – 8-ми март. Поне в България е този, тъй като някога комунистите решили, че е удачно да сложат знак за равенство между майката и работничката. А защо героинята в нашата кратка история носи благозвучното име „Джендър“, Световната здравна организация и Съветът на Европа ще ни разкажат.
Джендър
Джендър идеологията се е превърнала в политическо оръжие, чрез което различни групи от хора и организации се опитват да постигнат най-различни свои цели. Феминистките движения продължават чрез нея да водят своята борба за равни права, Световната здравна организация я използва, за да „цивилизова“ обществата, в които жените все още са обрязвани, убивани, женени на сила според разни традиции. Общността на гей, лесбийки, бисексуални и транссджендъри (ЛГБТ) се надяват посредством тази идеология да извоюват и затвърдят статута си на „нормални“ и съответно да получат права като всички останали – да сключват граждански брак и да отглеждат деца. Отделно от тези активисти, по воайорски сгушени, стоят психоаналитици и философи (често феминисти), които гледат отстрани, цъкат с език и подхвърлят от време на време някоя част от своите теории, която моментално – къде разбрана, къде не – се превръща в идеологическо оръжие за обосноваване на едно или друго искане на предходните групи. Кашата е пълна, а теоретичните слабости на джендър идеологията в частта, посветена на транссескуалността, тотално объркват схващанията за „нормалност“ и „лудост“. Излиза, че е нормално да искаш да си отрежеш гениталиите, но не и пръстчето (това вече е „лудо“). Нормално е да се самоопределяш по пол, но не може да се самоопределиш по националност, например като американец и да получиш зелена карта и т.н…
А по определение нещата са толкова прости, че мама Джендър няма нищо, от което да се тревожи. Напротив – тя си е героиня и то съвсем заслужено. За да разберем същината на джендър идеологията, трябва да приемем, че във всяко общество има, както обяснява Инстанбулската конвенция, определен набор от социални роли, поведения, дейности и характеристики, които се смятат за подходящи за мъжете и за жените[1]. Този набор от социални роли и поведения Световната здравна организация нарича социален конструкт[2]. Социалният конструкт се отнася до онази част от психичната реалност на човека, в която той се преживява като мъж, жена или както се самоопределя. Тя е въпрос на идентификация и понякога не съвпада с анатомичната реалност (наличието на определени гениталии).
Тук всичко е точно и ясно – има определени роли, които се смятат за подходящи за мъжете и такива, които са подходящи за жените. Разликите все повече се размиват и стават въпрос на адаптация към определена ситуация – жените, ако искат, могат да служат в армията, мъжете, ако желаят, помагат в сменянето на памперси.
По това определение на практика всички сме джендъри и живеем в Джендерландия, а нашето последно голямо объркване в ролите е започнало много отдавна и мирише на пушек и пара.
Индустриалната революция
Учените все още класират по значимост факторите, довели до индустриалната революция през XVIIIв., но челното място е безспорно запазено за парната машина. В нейните облаци от дим и пара се ражда едно ново общество, в което не само се появява работническата класа, но и старите социални роли, характерни за мъжете и за жените, търпят силна промяна. В този дух на мисли можем да разглеждаме парната машина като прабабата на мама „Джендър“. Да видим как се случва това.
Безграничната човешка лакомия и неуморните машини изпитват силен глад за работна ръка. Мъжете не достигат и някой трябва да влезе в тяхната роля и то евтино. Първи жертви в това кърваво начало падат децата и, забележете – неомъжените жени, (естествено на по-ниско заплащане от мъжете). Работният им ден продължава от 12 до 14 часа, а за почивен се е счита единствено неделята. През 1839г. 46% от работниците във фабриките били под 18 години. Представяте ли си сега как чорбаджи Марко (от „Под игото“) и Султана (от „Железният светилник“) биха изпратили непълнолетните си деца във фабриките, защото на мен ми е трудно. За нас съдбата на Герака от Елин-Пелиновата повест е трагедия, а там дори не мирише на машинно масло и пролетариат.
Така или иначе, индустриалната революция и набиращият скорост капитализъм освен стоки произвеждат и нови социални роли, които налагат на обществото и в частност на жената, без сегашните „публични обсъждания“, „обществени диалози“, „право на свободен и информиран избор“, а с глад и понякога, когато недоволните стачкуват – и с бой. Никой не е питал мама Джендър дали е искала да смени социалната си роля от жена на земеделец с тази на работничка в завод. Не! Тя е имала запазено място на поточната линия на прогреса редом до мъжете, без някой да се е интересувал от нейните предпочитания и самоопределения.
Постепенно мама Джендър се включва във все повече професии и дейности, които по-рано са били запазена територия за мъжете. С новите отговорности обаче, жените започват да искат и съответните права и започват борбите им за по-добри условия на труд, за право на образование, право на гласуване и за равно заплащане – една от най-дългите борби на жената от Западна Европа. Това е, така да се каже, печалбата на жената от въвличането ѝ в производството на индустриалната революция – тя успява да се измъкне от ролите, в които Средновековието я е било заключило и си извоюва правото да избира сама битието и бъдещето си.
Днес можем да срещнем жената във всички сфери на ежедневието, във всякакви социални роли. В България все по-често се срещат двойки, при които мъжът се ангажира с грижата за новороденото дете, а жената се връща на работа заради по-високия си доход.
Новите социални роли, които жената приема или си разменя с мъжа, както винаги не идват безплатно и имат своята цена.
Джендър ценообразуване
При жената социалните роли, които приема, само се увеличават и нищо старо не отпада. В някои ситуации е възможна размяна на определена социална роля с мъжа, но това не винаги е лесно. С мъжките роли, които жената усвоява, идва и нещо, което смело наричам мъжко целеполагане. Мъжкото целеполагане означава, че от жената се очаква да постигне неща, каквито се очакват по принцип от мъжа, и то по подобен на него начин (ако иска да си запази доброто име). Не само се очаква, но и много момичета се възпитават именно така – те трябва да имат добро образование, да са конкурентно способни, да могат да се съревновават на пазара на труда, да са добри професионалисти, да бъдат самостоятелни, трябва да могат да издържат семейството, ако се наложи и т.н. – все неща, които преди са били много по-характерни за мъжете, отколкото за жените. Тези „нови“ очаквания не водят до отпадане на старите роли, които жената изпълнява (както казахме нищо старо не отпада). От нея все още се очаква да бъде и майка, и къщовница, което в някои случаи става проблематично. Например, по-амбициозните жени, възпитани в духа на тази „мъжка“ активност и целеполагане, понякога имат трудности да се отдадат на майчинството. То се чувства или като неприсъщо, или като отклоняващо от целта, или като забавящо професионалното развитие. В следствие на това може да възникнат неприятни проблеми, които да костват твърде много. Но подобни усещания не са изненадващи – в мъжкото целеполагане време за майчинство не се предвижда. Може би именно тази изтощителна мултифункционалност на жената създава благоприятна почва в настоящето да се тиражира и експлоатира обратната тенденция – книги, курсове, семинари и уъркшопове се опитват да върнат някои романтични представи за жената като изкусителка, дама, нежно същество, за което някой трябва да се погрижи чрез повече обич, реална ежедневна помощ и внимание. За съжаление идеята, че жената има нужда от повече грижа и галантно отношение често се оказва окарикатурена от Плеймейт културата, натрапвана от екрана.
Мъжете също плащат цена за живота си в Джендерландия. Когато мъжествеността е въпрос на определени стереотипи, конкуренцията с жените може да доведе до силна кастрационна тревожност. Някой мъже, например, трудно приемат, че на работното им място ги ръководят жени, а други не се чувстват удобно, ако партньорката им печели повече от тях.
Мама Джендър пътува през мъжките епохи, трупайки в своя репертоар роля сред роля. Някои от тях са ѝ натрапени, за други се е борила със зъби и нокти. И ако на Запад победата ѝ все по-ярко блести, на други места по света борбата тепърва предстои. На 8 март освен обичайните поздравления и подаряване на цветя можем да си помислим и за милионите жени, които гледат към мама Джендър с надеждата, че някой ден ще успеят да се преборят като нея за своите права, намирайки достойното си място в обществото.
Честит празник!
[1]https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52016PC0109
[2]https://www.who.int/gender-equity-rights/understanding/gender-definition/en/
Автор:
Михаил Михайлов – Михаил Михайлов е завършил магистратура „Клинична и консултативна психология“ към Софийския университет през 2008г. Неговата тясна специализация е в детско-юношеското консултиране, и консултиране при тежки раздели и загуби.
Членство: Асоцииран член на „Българската асоциация по психоонкология“, член на „Дружество на психолозите в България“, съосновател на сдружение „Пространство за мен“. Повече информация за Михаил Михайлов може да намеритетук!





