В предаването „Социална мрежа“ по NOVA NEWS коментираме с Милена Янинска и Яна Алексиева нашумелия случай на неправомерно поставени камери в 138-о училище.
Акцентите от психологическа гледна точка са:
Как говорим в такива ситуации
В конкретния слувай ние имаме две „аудитории“, на които трябва да се даде информация. Едната аудитория са засегните и техните семейства, а другата е обществото. Тези две „аудитории“ на информацията са в различни позииции спрямо случая и в някакъв момент нуждите им се разминават, затова трябва да се намери трудния баланс в това каква информация и по какъв начин да се даде на двете страни:
1. Когато се дава информация на засегната страна, особено на децата, трябва да внимаваме:
- да не внушаваме емоции и чувства, които може да ги няма, с изказвания като „Шок“, „Ужас“ и внушаващи въпроси като „Това разгневи ли Ви?“ и т.н.,
- да се внимава с подробностите, които могат да засилят фантазирането, защото самото фантазиране може да доведе до много по-силна емоционална реакция, отколкото самата ситуация.
2. Когато се информира обществото, трябва да си даваме сметка, че то е много „гладно“ в тревожността си за подробности и детайли, но щом веднъж засити този „глад“ и се успокои, може да заеме една „сеирджиска“ позиция, която е вредна за първата (и по-важна) група.
Какви емоционални реакции можем да очакваме от засегнатите в случая
Предполагам, че ще има една група, която ще реагира предимно с фрустрация (ще доминира гневът), друга ще реагира предимно с тревожност, а при трета група ще наблюдаваме смесени реакции, при които в един момент ще доминира гнева, в друг тревожността. При такива случаи винаги има някакъв травматичен риск, но ако всички си свършат работата, е много малко вероятно да наблюдаваме травми в клиничния смисъл на думата.
Какви са най-важните послания за децата в подобни случаи
Първото, което децата и юношите трябва да чуят е, че те нямат никаква вина за случилото се. Второто е, че някой е нарушил правилата, той ще бъде открит и ще понесе наказанието спрямо провинението си. И това трябва да се случи, ако искаме да върнем доверието в света, който всеки ден поддържаме за тях.
Неща, които трябва да се избягват:
- психологическата подкрепа да се превръща във форма на разпит,
- повече да анализираме, отколкото да подкрепяме,
- да се насилва споделянето,
- да се внушават емоции и чувства и т.н.
Необходимо е да се отвори по-дълъг период за психологическа подкрепа, защото някои деца ще реагират веднага, но при други реакцията може да е забавена във времето.
Повече във видеото.
