„Проблемът не е дали ще успеят да ни излъжат или не, а че и в двата случая го преживяваме“
Предизборната пропаганда не се интересува дали ни поднася плоски лъжи или плоски шеги, за нея е важно да предизвика емоция у този, за когото е предназначена.
Емоциите имат физиологична страна – ние отделяме невротрансмитери и хормони, които остават следа в нашето тяло.
Когато една плоска лъжа или плоска шега се повтори „100 пъти“ и успее да предизвика в нас емоционален отговор, целта е постигната – ние сме в ролята на кучето на Павлов, а в нас е изградена двойна асоциативна връзка – от една страна нашето тяло е запомнило емоционалната реакция на дадена новина или картинка, от друга нашия ум вече свързва асоциативно определени политически субекти със съответните квалификации, образи и емоции. Например когато кажем „сглобката“, в тези, които са разочаровани, веднага се появява един емоционален отговор на гняв (раздразнение), а в техните опоненти виждаме „тиха“ радост и насмешка. Когато споменем името на един политик, се сещаме за едно животно, когато споменем друго име, се сещаме за един плод.
Колкото и след това съзнателно и критично да мислим, че „Това е фейк!“, ние не можем да върнем онези невротрансмитери и хормони обратно, вече имаме телесна и когнитивна памет за това.
Проблемът не е дали ще успеят да ни излъжат или не, а че и двата случая го преживяваме. Т.е. дори и да знаем, че дадена новина е фалшива, ако тя е предизвикала емоции в нас – твърде късно е – отпечатъкът е оставен … не само в тялото, но и в ума ни. И това може да ни повлияе.
Повече за начините, чрез които това се осъществява, можете да научите във видеото.
*Много съм щастлив, че пак успях да спомена Фройд, чиийто теории, все повече се доказват.
