Следродилна депресия

Placeholder

Димитрина Младенова - психолог, психотерапевтЗдравейте! Аз съм Димитрина Младенова – психолог, психотерапевт и майка на три деца. Фокус на моята работа са репродуктивните проблеми, следродилната депресия и трудностите, свързани с майчинството. В текста по-долу ще ви запозная със симптомите, причините и лечението на следродилната депресия.


Повече за мен може да научите тук.

 

Следродилна депресия


Следродилната депресия (наричана още и постродилна депресия) е състояние, което обикновено възниква през първата година след раждането на дете и се наблюдава при тревожно голям процент жени – около 22% от всички новородили майки страдат от по-лека или по-тежка форма на следродилна депресия.  Важно е да се отбележи, че периодът от раждането до първия рожден ден на бебето, а понякога и след това, е наситен с много емоции, тревога, безсъние, физическо изтощение и психическа умора за майката. Наред с това огромната промяна в цялостния начин на живот, а понякога и в партньорските взаимоотношения води до драстично разминаване между първоначалните фантазии, които жената е имала относно майчинството и реалността на този труден за мнозина период. Всичко това създава предпоставка за разнообразни депресивни настроения и мисли, които са напълно нормална част от отглеждането на едно дете и не бива да се бъркат с клиничната следродилна депресия.

За да бъде диагностицирано едно състояние като  следродилна депресия е необходимо да са изпълнени следните критерии:

 

Симптоми на следродилната депресия


Потиснато настроение

Постоянно чувство на тъга или непрекъснати спонтанни изблици на плач

Проблеми със съня

Липса на апетит и енергия за елементарни ежедневни неща

Липса на интерес към детето, нежелание да се полагат грижи за новороденото или дори да бъде погледнато

Паника

Срам, вина и чувство за несправяне

Постоянен ужас от плача на бебето, който не събужда обичайния инстинкт у майката да го успокои, а по-скоро предизвиква тревога и желание бебето да млъкне/ да изчезне час по-скоро.

Мисли за самоубийство или мисли за увреждане/ нараняване на бебето

• За поставянето на диагноза не е необходимо да се наблюдават всички симптоми, а също така и фактът, че един ден сте се чувствали по този начин, не означава, че непременно имате депресия. Важна в случая е продължителността на състоянието и отражението му върху цялостното функциониране на личността (доколко пречи и възпрепятства адаптацията на майката към новата ситуация и съответно – вреди на бебето)

Продължителност

  • Описаните симптоми или комбинация от тях трябва да са налице в продължение на поне две седмици

Нарушено функциониране

  • Гореспоменатите симптоми водят до състояние, което става непосилно за майката и нарушават/ прекъсват нейната връзка с бебето (както телесна, така и емоционална)

В популярните статии често се подчертава, че причината за следродилната депресия е предимно хормоналният дисбаланс по време на бременността и след раждането и липсата на достатъчно сън. Подобен възглед е „добър“ и успокояващ за жената, защото звучи оневиняващо – проблемът е някъде в биохимията. Наивно е обаче да се мисли, че основанията за подобно състояние могат да се сведат само до това обяснение. Те най-често са комбинация между сложни биохимични, психологически и социални компоненти, които протичат повече или по-малко несъзнавано – или казано с други думи, никоя жена не бива да се самообвинява или бъде обвинявана, че е изпаднала в депресия, но оттук нататък преодоляването на това мъчително състояние зависи от нейното желание или поне от готовността й да съдейства на близките и на специалистите в техните опити да я подкрепят!

 


Психолог Димитрина Младенова за следродилна депресия

 

Присъединете се към нас във фейсбук групата ни „Следродилна депресия„. В нея може да задавате въпроси или да споделите своя опит. Очакваме ви!

 


 

Причини за следродилната депресия


  • Хормонални промени
  • Липса на достатъчно сън
  • Емоционално и физическо изтощение
  • Цялостна промяна в навиците и начина на живот – предишните активности, хобита, забавления и социален кръг отстъпват място на двадесет и четири часовата грижа за новороденото.
  • Промяна във взаимоотношенията между партньорите в двойката.
  • Липса или ограничаване на социалните контакти (изолация от света)
  • Липса на подкрепа от страна на партньора, близките и приятелите
  • Тревога за живота, здравето и възпитанието на детето и съмнения в собствените възможности за справяне с тази огромна отговорност
  • „Възкръсване“ на конфликти или проблемни взаимоотношения със собствената майка. Трудност и нежелание на жената да влезе на свой ред в ролята на майка (често от страх да не допусне същите грешки като своята майка или поради нежелание да излезе от ролята на детето и да поеме отговорността на родителя и др.)
  • Силно стресиращо или травмиращо събитие

 

Лечение


Когато говорим за третиране и лечение на следродилна депресия, е изключително важно да се направи точно разграничение на типа състояние. А именно дали става въпрос за:

  • спорадични депресивни настроения и мисли;
  • клинична форма на депресивно състояние (постродилна депресия);
  • „психотична депресия“ – тежко състояние, при което наред с изброените по-горе симптоми, може да има още ступор, слухови халюцинации, налудности и др. Най-тежкото проявление на психотичната депресия е т.нар. „разширено самоубийство“ – майката слага край на живота си и на живота на своите деца, обикновено „защото иска да ги избави от страданието, което изпитва и което вярва, че ще изпитват и те“.

Лечението на постродилната депресия се осъществява по няколко начина:

чрез медикаментозно лечение (антидепресанти, изписвани от психиатър);

чрез психологическа помощ/ психотерапия;

чрез комбинация от двете – прием на антидепресанти, предписани от психиатър и ежеседмични консултации с психолог/ психотерапевт;

чрез подкрепа от страна на партньора и близките

чрез осигуряване на лично време само за майката или време с партньора

 

Как може да помогне психологът?


Като оцени адекватно тежестта на състоянието и прецени дали има нужда от медикаментозно лечение, което да подпомогне психотерапевтичния процес.

Като осигури защитено пространство, в което да изследвате заедно какви са истинските причини за депресията точно във Вашия случай.

Като изслуша трудностите Ви без да обвинява, поучава, наставлява, съди.

Като Ви помогне да набележите начини за справяне с проблема, които са реалистични точно във Вашата ситуация.

Като обясни на партньора и семейството Ви какви са характеристиките на следродилната депресия (ако това се налага) и как близките могат да Ви окажат помощ.

Като говори и обясни на бебето (да, правилно сте прочели – на бебето!) за трудностите, които изпитва неговата майка и за това, което се случва с него самото.

Като подпомогне възстановяването/ изграждането на жизненоважната връзка майка – бебе.

Именно тази първа и толкова важна диадична връзка майка-бебе е поставена на карта! Когато обсъждаме постродилната депресия, обикновено маркираме трудностите и състоянието на майката. Говоренето за бебето и неговите „трудности“ обикновено липсва. За жалост следродилната депресия се появява в зората на живота на бебето – изключително важно първо време, в което то има нужда от постоянната грижа, топъл глас, нежен поглед и утешителна прегръдка от своята майка. Достатъчно добрата майка, според Уиникът е тази, която винаги се появява, когато бебето има нужда от нея. Това изгражда сигурна привързаност у малкото дете и стабилна обстановка, в която да изследва себе си, света и всичко ново. За майката обаче това е период на изтощителни грижи и себеотрицание. На голяма радост, на депресия или и двете едновременно. Ако за Вас майчинството се е превърнало в депресивно преживяване, не бързайте да се самообвинявате, че ще увредите детето си и ще пропуснете израстването му, а потърсете форма на подкрепа – постродилната депресия не е нито срамна, нито стигматизираща, нито присъда за цял живот.

Психологическите консултации могат да се провеждат както само с Вас самата, така и заедно с бебето, онлайн или в кабинета. По този начин то ще има възможност да чуе това, което казвате и то в присъствието на психолога – чиято цел е да съгради отново връзката майка – бебе и така да върне радостта от телесния контакт и взаимното общуване.

 

Автор: Димитрина Младенова – клиничен психолог. Повече за Димитрина Младенова може да научите тук


Други статии от Димитрина Младенова:

„Някои психологически аспекти на раждането със секцио“

„Болничния престой на детето и ролята на родителя“

„Депресия по време на бременността“

 „Репродуктивни проблеми“

 

 

 

Facebooktwitterredditpinterestlinkedinmail