В студиото на „България сутрин“ по телевизия Bulgaria ON AIR заедно с Пепи Димитрова и водещите Виктор Дремсизов и Мария Константинова анализираме причините за протестите, участието на младите в тях, политическото говорене и политическата отговорност.
Кратък психологически анализ
Контекст: Различни социологически проучвания от последните години ни разкриват
следните характеристики на обществото:
1.1. Високо недоверие към институциите
1.2. Ниска легитимност на правителството през 2025г.
1.3. Обществото възприема корупцията като системен проблем.
Доклад за възприятията на корупцията:
„Corruption appears to be the main problem facing
the country – it is mentioned by 22.6% of Bulgarian citizens. Combined
with low incomes (18.8%) and political and state governance (18.5%)“ (Global Metrics / Basel
Governance, 2024)
Според този социологически обзор усещането за
корупция и как хората я възприемат в ежедневието, е един от
основните фактори за недоволство.
Теза: До какво води това – в една част от населението това води до „морален
конфликт“: ние виждаме, че се случват нередни неща и нашата съвест ни
притиска да вземем отношение, да реагираме, но това често е трудно,
уморително, понякога опасно. Настъпва изтощение и отчаяние, напрежението
нараства до нещо, което можем да наречем морален стрес, често преминаващ
в дистрес, който на ежедневно ниво ние виждаме „уж“ като незаинтересованост
– няма да гласувам, няма да гледам новини, ще емигрирам; понякога като
надежда за божия намеса – „Бог ще ги накаже….“ и др.. Цялото това напрежение е
като буре с барут, което чака своята искра. Тя не се намира лесно, защото нищо
не можа да я запали пролетта и лятото, но оставя общество във висока
готовност за протести и висока подкрепа за такива, което улавят и
социологическите изследвания – над 70% одобряват протеста.
Има ли поколение Gen Z?
Думички като Gen Z, Gen A, Gen B и т.н. не са понятия на клиниката и академиката, за чиято валидност има научен консенсус (даже напротив). Това е термин на масовата култура, булевардната психология и маркетинга. Много по-устойчиви фактори за нагласите, ценностите и поведението на индивидите са например:
- социална класа,
- доходи,
- образование,
- религия,
- националност,
- живот по време на война и т.н.
На ежедневен език това означава да очакваме, че един 22 годишен пакистанец (с телефон и интернет), ще е по-близък като нагласи, ценности и поведение до един 35 годишен пакистанец, от колкото до 22 годишен американец, българин или китаец.
Младите и протеста
Натрапливият наратив, че това е протеста на младите, по-скоро показва нуждата от идентичност и лице на протеста, отколкото отразява някаква реалност. Тази нужда явно изпитват (а и ще експлоатират) „и едните и другите“. Иначе аз нямам нищо против да сме млади и на 50 години.
Повече във видеото.
