Фобии

Placeholder

Думата „фобия“ идва от гръцки език и означава страх – комплекс от негативни емоции и поведенчески реакции у хората и животните, които се активират от определен обект, възприеман като заплашителен. Страховете обикновено са свързани с предишния опит на индивида и тяхната функция е да ни предпазват от реалните опасности на заобикалящия свят или от нещата, които фантазираме, че може да ни навредят. Всеки човек има своите страхове – реални или въображаеми, формирани в процеса на индивидуалното израстване или свързани с историята на рода. Когато обаче страхът се превърне в натрапливо състояние и започне да пречи на нормалното функциониране на личността, говорим за наличието на психично нарушение – фобия. Усещането за тревожност е неотлъчно свързано с фобията.

При фобийните разстройства тревожността се провокира само или предимно от добре определени външни ситуации или обекти, които не представляват опасност към момента. В резултат на това тези ситуации или обекти обикновено се избягват или се понасят с неспокойство, страх, ужас. Страдащият човек обикновено се фокуса върху отделни свои симптоми като сърцебиене и премаляване, например и често изпитва вторичен страх от смърт, загуба на контрол или полудяване. Типично за фобийното разстройство е, че само мисълта за появата на страховата ситуация обикновено поражда тревожност, която не намалява от знанието, че другите хора не смятат въпросната ситуация, обект или явление за опасни. Не рядко се наблюдават и пристъпи на паника, които показват каква е сериозността на състоянието. Фобийната тревожност често е съпътствана и от депресия, като в някои случаи е трудно да се определи кое е водещото състояние.

В съвременната медицина фобийните тревожни разстройства са разделени на няколко групи:

  • Агорафобия – тук се включват страхове от открити пространства, от напускане на дома, попадане сред тълпи, стоене на публични места, влизане в магазини, пътуване във влакове, автобуси, самолети. Страдащите хора (предимно жени) предпочитат сигурността на дома и с течение на времето това състояние може да се превърне в инвалидизиращо, ако не се потърси адекватна помощ от психолог или психотерапевт.
  • Социални фобии – често започват в юношеството и се свързват със страх от критично отношение от страна на другите хора, водещ до избягване на социални ситуации. Директната конфронтация с друг човек може да бъде изключително стресираща. Социалните фобии се срещат както при мъжете, така и при жените и обикновено са съпроводени с понижена самооценка и страх от критика. Характерните прояви на тревожност са изчервяване, треперене на ръцете, гадене, позиви за уриниране, които могат да прерастнат до пристъпи на паника.
  • Специфични фобии – това са страхове, ограничени до строго определени ситуации като близост до определени животни, височини, гръмотевици, тъмнина, летене, затворени пространства, уриниране и дефекиране в обществени тоалетни, ядене на някои храни, зъболечение, гледане на кръв и рани, страх от заразяване от определени болести (най-често това са радиационната болест, венерическите инфекции, а напоследък и COVID-19). Специфичните фобии обикновено се проявяват в детството и ранната зрялост и ако не се консултират със специалист – психолог или психотерапевт – могат да бележат живота на личността за дълъг период от време.

Важно е да се отбележи също така, че страховете, свързани с наличието на някаква болест (нозофобия) и обезобразяване (дисморфофобия) се квалифицират като хипохондрично разстройство, а ако тежестта на симптоматиката достигне налудна интензивност, се мисли по-скоро за налудно разстройство. Психологът следва да разпознава отликите в тези състояния и да препоръча на клиента и консултация с психиатър, ако това е необходимо.

Нашето забързано и ориентирано към успеха време създава условия за нарастване на страдащите от социални фобии и панически състояния. Все повече хора идват в кабинета на психолога с подобна сиптоматика. В повечето случаи клиентите са уплашени от самото състояние, отчаяни или търсещи някаква магическа панацея. Затова е важно да се посочи, че работата с психолог може да бъде много полезна и ефективна, но тя обикновено изисква време и съдействие от страна на клиента (редовно посещение на психологическите консултации/ психотерапевтичните сесии).

Автор: Димитрина Младенова


Facebooktwitterredditpinterestlinkedinmail