Депресия по време на бременност
Когато забременеете, обикновено чувате две неща: че може да имате неприятни физиологични симптоми или промени в настроението, които постепенно ще отшумят и че носите чудото на живота в себе си, което непременно трябва да Ви изпълва с безпрецедентна радост. Истина е, че при повечето жени това наистина е така. Все по-често обаче периодът на бременност не протича според това „трябва“, дори когато бебето е планирано и желано и от двамата родители. При всеки 10 на 100 бременни жени се наблюдават различни по тежест депресивни състояния, които могат да придобият клинично измерение. Обикновено тези състояния се наричат депресия по време на бременност, предродилна депресия или пренатална депресия.
Симптоми на предродилна депресия
√ Трайно угнетено настроение, засилващо се чувство на тъга и потиснатост
√ Емоционална оттегленост от всяка ситуация /апатия/ или прекомерна раздразнителност
√ Усещане, че животът сякаш е свършил и вече нищо не е приятно и забавно
√ Мислите изглеждат изпразнени от съдържание или се въртят в цикъл
√ Неопределена тревога, прерастваща в паническо състояние
√ Неспособност за концентрация и вземане на решения
√ Чувство за самота и социална изолация
√ Понижено самочувствие и страх от изоставяне
√ Безразличие към половинката или другите деца в семейството (ако има такива)
√ Проблеми със съня
√ Чувство за несправяне, срам и вина
√ Нежелание/ невъзможност за преустановяване на вредни за бебето навици (тютюнопушене, алкохол и др.)
√ Мисли за смърт, за аборт или самоубийство
- Един или няколко от тези симптоми може да възникнат като част от естествените промени по време на бременност, затова е важно да се следи цялостното състояние на всяка жена и да се отчете нейното индивидуално усещане за тежестта на ситуацията и уменията й за справяне.
Причините за депресия по време на бременността обикновено се дължат на едновременното действие на няколко фактора: биохимични промени в тялото; психологически феномени; натиск или промени, идващи от средата/ реалността. Най-честите от тях са:
√ Хормонални промени
√ Генетична предразпокоженост или история на предишни депресивни епизоди/ психиатрични състояния
√ Физическо неразположение (световъртеж, повръщане, болки в корема и гърдите и др.)
√ Усещане, че тялото не Ви принадлежи и ще се промени по неприятен за Вас начин
√ Нежелана/ неочаквана бременност
√ Съмнения от страна на майката, че иска именно този мъж да бъде баща на детето й или нежелание на мъжа да приеме и припознае бебето
√ Актуализация на травматични моменти/ събития от личната или фамилната история (загуба на дете в рода; изоставяне/ осиновяване на дете в рода; проблемни взаимоотношения със собствената майка и др.)
√ Страх от несправяне с ролята на майка
√ Липса на разбиране и подкрепа от близките или бащата на детето
√ Проблеми във взаимоотношенията с партньора
√ Драстична промяна в начина на живот или начините на забавление на майката преди и след забременяването
√ Промяна в кариерните планове и развитие
√ Финансови затруднения в семейството
√ Неочаквано събитие – загуба на близък, развод/ раздяла с бащата, болест и др.
В някои случаи депресията по време на бременността прераства в следродилна депресия и води до трудност или до невъзможност за адекватно обгрижване на новороденото. Ето защо, навременната реакция може да спести допълнителните проблеми и да Ви помогне да изпитате радостта от развитието на новия живот.
Интервенцията при депресия по време на бременността зависи от тежестта на състоянието и се изразява в следното:
√ Активно търсене на подкрепа от партньора – споделете на бъдещия татко за тревогите Ви. Ако Вашата работа е да износите и родите бебето, то неговата работа в този период е да Ви подкрепя безусловно и да се грижи за Вашия физически и емоционален комфорт! Разбира се, не става въпрос да го разкарвате безсмислено наляво – надясно, а по-скоро да разчитате на него в трудните моменти.
√ Търсене на подкрепа от близки и приятели
√ Търсене на нови форми и начини за забавление
√ Съсредоточаване върху приятни дейности или работата, ако тя носи удоволствие
√ Медикаментозно лечение, ако това наистина се налага и само след консултация с лекаря, проследяващ бременността и с психиатър
√ Консултация с психолог; психотерапия
√ Комбинация от изброените методи.
Как може да помогне психолог/ психотерапевт?
√ Като изслуша без обвинения как се чувствате
√ Като Ви подкрепи в преодоляването на срама и вината, че вредите на бебето със състоянието си, което не можете да контролирате. Това усещане обикновено се засилва от писанията на „компетентни“ източници, твърдящи, че мислите и състоянието на майката по време на бременността и раждането определят бъдещия живот на детето и начина му на възприемане на света.
√ Като обясни на партньора/ близките, че Вашето състояние не е проява на глезотия, а често има своите реални, съзнавани или несъзнавани, основания и ролята на семейството е да Ви подкрепи безусловно, а не да Ви съди или да се сърди за поведението Ви
√ Като изследваме заедно какви са причините за депресия точно във Вашия случай и какво можете да направите оттук-нататък, за да подобрите състоянието си
√ Като набележим стратегии за справяне и хора, които могат да Ви бъдат насреща в най-трудните моменти
√ Като създадем за Вас защитено пространство на комфорт и релаксация, в което да се освободите от натрупаното психично напрежение.
Целта на психотерапевтичната работа по време на бременност не е да дълбае във Вашите травматични моменти и психични конфликти, нито пък да Ви убеди, че всичко при Вас е тип-топ в сравнение с други хора и логически погледнато няма от какво толкова да страдате. Това, което целим, е да имате сигурна и спокойна обстановка, в която да можете да поговорите честно и открито за въпросите, които Ви тревожат, за проблемите, които се трупат, за загубите – реални или въображаеми, които преживявате. И последно, но не на последно място – да помислим за това, което ще „спечелите“ в края на този процес, въпреки тъгата, вината, срама и гнева. Един малък човек, който е избрал именно Вас за своя майка – такава, каквато сте!
Автор: Димитрина Младенова – клиничен психолог
