„Приемането на закон не извинява отсъствието на родителя“
Преди около шест месеца в предаването „Социална мрежа“ заедно с Милена Янинска и Мария Брестничка коментирахме приемането на евентуален закон за забрана на социалните мрежи за децата.
Очертават се два подхода (дискурса) към проблема:
- на регулатора (държавата), който определя нещо като „риск“ и се опитва бързо да го изконтролира със забрани и наказания, без да се задълбочава в изследването на проблема – защо се случва това социално явление, какво означава, как го преживява детето и т.н.
- на специалиста бил той психолог, социолог, педагог, който прави точното обратно и разглежда употребата, злоупотребата и зависимостта към социалните мрежи като психологически феномен, задавайки си именно въпроси като – защо това дете стои в социалните мрежи, какво му дава това, как го преживява, свързано ли е това поведение с някакви дефицити или проблеми, какво става, ако му отнемем части от дигиталната среда (социални мрежи, игри), какво ще запълни тази празнина и т.н.
Ще си остане ли този закон само успокоение на родителите и държавата, че „нещо сме направили“ или наистина ще ни накара да се замислим и променим?
Ще сподели ли съдбата на други три закона, касаещи продажбата на алкохол и тютюневи изделия на лица под 18 годишна възраст, които не се спазват?
Ще насърчи ли юношеската креативност в заобикалянето му, предстои да разберем … или вече си знаем.
