„В огромен брой контролирани изследвания се разкрива, че психотерапиите по принцип имат значим положителен ефект върху повечето пациенти, в сравнение с лицата, неполучили лечение“
/Дейвид Орлински и Кенет Хауард/
Психотерапия
Психотерапия е всеки метод на лечение на психични и телесни разтройства, който използва психологически подходи[1] за постигането на положителен терапевтичен резултат . Има четири основи подхода[2], които лежат в основата на повечето психотерапевтични школи: аналитичен, когнитивно-поведенчески, преживелищен (хуманистичен) и системен. Към тях можем да добавим и пети подход – хипноидно-медитативен, при който терапевтичната интервенция се извършва на фона на променена активност на съзнанието. Стотиците психотерапевтични школи се основават на тези няколко подхода и в една или друга степен ги съдържат.
Психологическо консултиране
Психологическото консултиране може да се разглежда като форма на краткосрочна психотерапия. Разликите между него и психотерапията са условни и са свързани най-вече с нагласите, че :
- психологическото консултиране е изключително фокусирано върху един проблем,
- че е по-кратко,
- че отговорността на двете страни, клиент и терапевт, е по-малка.
Не трябва обаче да забравяме, че всяка психотерапия започва като консултация, а понякога дори и само една консултация може да има психотерапевтичен ефект. Много често консултацията преминава в някаква форма на психотерапия и използва същия арсенал от техники.
Какво може да очаквате от психотерапията и психологическото консултиране?
V Възстановяване на психичния комфорт.
V Поведенческа промяна.
V Подобряване на уменията за общуване и взаимоотношенията с околните.
V Разрешаване на проблеми, които предизвикват психичен дискомфорт и пречат на нормалното функциониране.
V Овладяване на следствията от травматично събитие.
V Справяне със зависимости.
V Повишаване на личната ефективност и личностово израстване.
V Себепознание.
Най-честите причини, които ни водят при психолога[3]
В наши дни една от най-честите причини, която налага посещение на психологическия кабинет е тревожността в нейните най-различни форми като фобии, паническо разстройство (паник атаки), генерализираната тревожност (без конкретна причина) и хипохондрията.
От гледна точка на настроението депресията си остава водеща причина за посещениетопри психолог, но все по-често се срещат и хора с персистираща неустойчивост на настроението, изразяваща се в многобройни периоди на лека потиснатост и лека приповдигнатост.
Невротичността се среща в психологическия кабинет най-често под формата на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), при което човек се оплаква от натрапливи мисли или ритуали, като често се среща и комбинираната форма в която са налице натрапливи мисли и действия.
Стресът, който сам по себе си е реакция на адаптация към околната среда, може да прерастне в дистрес (вреден стрес), който има негативно влияние върху здравословното състояние, настрението и познавателните способности (като внимание, памет, интелект) на индивида. Честа причина за такъв тип оплаквания са психичните травми, които, ако не бъдат преработени, водят до посттравматично стресово разстройство, а понякога и до трайноизменение на личността.
Поведенческите разтройства са представени най-вече от проблеми с храненето като анорексия, булимия, преяждане или повръщане, нарушения на съня или сексуалните дисфункции.
Страдащите от синдрома на зависимост (пристрастяване) също търсят много често психологическа помощ, но поради естеството на това психично разтройство в частните кабинети попадат предимно зависимите от канабиноиди (трева, хашиш), хазарт и интернет, докато лицата, които са развили зависмост към други психоактивни вещества като алкохол, кокаин, амфетамини и др. разчитат на по-комплексна помощ, каквато се предоставя в специализирани програми, медицински заведения и терапевтични общности (комуни).
Какво предлагаме ние
Ние предлагаме психоаналитично ориентирана психотерапия и психологическо консултиране.
Защо да изберете нас
V Имаме повече от 14 години психотерапевтичен опит с деца, юноши и възрастни.
V Работили сме с рискови групи като деца, лишени от родителски грижи, бежанци, хора със зависимо поведение и такива с травматичен опит.
V Обучавали сме се в няколко терапевтични подхода и прилагаме успешно наученото както в индивидуална, така и в групова работа.
V Имаме повече от 5 години опит в онлайн консултирането на клиенти от различни точки на света.
V Работим с утвърдени специалисти и при нужда можем да Ви насочим бързо и адекватно към съответния специалист, с което ще Ви спестим време и средства.
V Можем да Ви осигурим защитена и уютна атмосфера, в която да говорим за Вашите трудности или проблеми абсолютно конфиденциално!
[1] Лапланш, Жан, Жан- Бертран Понталис. Речник на психоанализата. ИК „Колибри“, 2009
[2] Бонгар, Б., Бютлър, Л. Учебник по психотерапия. Лик, 2001
[3] Групирането на различните състояния е направено по „Международната класификация на болестите – 10 ревизия“, изготвена от Световната здравна организация.
Автор: Михаил Михайлов
