„Социална мрежа“: Психолог за работната реалност

 

В студиото на „Социална мрежа“ коментираме работната реалност. Тези, които предпочитат да гледат клипа, могат да кликнат върху изображението. За четящите, текстът по-долу подробно пресъздава разговора в студиото.

Акценти:

  • Какво ни мотивира?
  • Каква е връзката между работата и психичното здраве?
  • Какво се случва,когато работата не ни удовлетворява?
  • Как се отразява финансовата нестабилност?
  • Как се отрази преминаването към „хоум офис“?
  • Ефективно ли „онлайн“ психологическото консултиране и мн. др.?

Четиво за 8 мин.

 

Какво в работата Ви мотивира – призванието или заплащането? И колко голям е страхът ни да останем без платен ангажимент, особено в условия на пандемия? Мой гост в студиото е психотерапевта Михаил Михайлов.  Добър ден!


Добър ден.

 

Много ми е приятно, че отново си мой гост…


И на мен. Благодаря за поканата.

 

Аз например много си обичам работата…


И аз моята….

 

…но не всички са такива късметлии като нас.


Не. Има хора, които са принудени да работят неща, които не обичат.

 

Как някой те принуждава да работиш нещо, което не обичаш?


Всъщност, когато разглеждаме въпроса за професионалната реализация, освен финансовия аспект, на който ще обърна внимание малко по-късно, има и  други „неща“, с които е свързано удовлетворението от работата. Едно от тях е, че ние можем да реализираме наши влечения и стремежи, които не можем да осъществим без професията си. Веднага ми хрумва пример, който гледах по един от научнопопулярните канали. В състезателно предаване участваха военни и един ММА боец (състезател по смесени бойни изкуства). Той беше възхитен, че има такова нещо като ММА (състезания по смесени бойни изкуства) и може да се състезава, защото много обичал да се бие. И без тези състезания „…аз отдавна щях да съм в затвора“, казва той.

Този малко по-силен пример показва как има неща, които единствено чрез „работата си“ можем да реализираме.

 

Т.е. ние избираме за професия нещо, което да задоволява нужди или да запълва празнини и липси?


Точно така – ако можем да го направим – защото не винаги успяваме.

 

Т.е. актьорите са винаги хора, които търсят себе си, лекарите имат нужда да помагат, да се чувстват „велики“?


Да, има и такива случаи.

 

В такъв случай оставам с впечатление, че това, което работим, е много важно. Каква е връзката между работата ни и психичното здраве?


Ако гледаме от гледна точка на удовлетвореността, връзката между работата и психичното ни състояние, е силна. Но тази удовлетвореност, ние можем да постигнем именно, ако успяваме да осъществим нещо „интимно“ в професията, както в примера, който дадохме.

Понякога ние променяме и своя Аз-образ, представата, която имаме за себе си, чрез професията, която упражняваме. Т.е. намираме решение за някакви наши дефицити (дали са физически или психически) чрез професията си. Веднага ще дам един пак много явен пример – в „wellness“ културата, която е много популярна сега (свързана със спорта, със здравословното хранене и т.н.), има много примери на хора, които например се „спасяват“ чрез спорт, променят визията си, представата за себе си и това се превръща в тяхна професия и те помагат на други хора да направят същото. Някои се „спасяват“ от заболяване с някакъв диетичен режим и съответно го предлагат на други хора. Промяната на представата за себе си се превръща и в част от техния маркетинг – те казват „ти можеш да станеш като мен, можеш да се промениш“- можеш да запълниш тези дефицити или тези липси.

Т.е. работата, разбирана „като удовлетворение“, един път може да ни помогне да реализираме наши влечения, които иначе не можем (като при ММА боеца), а друг път може да ни помогне да решим наши проблеми и дефицити – дали става въпрос за физически или психически няма значение.

 

А ако работата не ни обслужва по тези начини, по които ти обясняваш…Ако по осем часа на ден минимум, ти си на място, сред хора, извършваш дейност, която нищо не ти носи – нито удовлетворение, нито е полезна за теб какво се случва с психиката?


Най-често се случва емоционално прегаряне, това което наричаме „burnout“, при което може да има някакви реакции от депресивен тип, т.е. хората се чувстват потиснати, имат чувството, че няма смисъл живота им в момента и т.н. Обикновено това ги активизира да сменят професията или работното място.

 

За това почти не ти вярвам, защото познавам много хора, които не могат да си сменят работата, не могат и да си я понасят също така и стигаме до другия момент – стоят там, само защото трябва да изкарват пари или защото взимат много добри пари.


 Да. Ето го финансовият аспект, на който искам да обърна внимание. Той е много важен, защото освен, че ни дава възможност да реализираме всички наши тайни, интимни влечения, които ние не осъзнаваме или ги осъзнаваме слабо, има една символичност във финансовия аспект/успех, която в нашето общество се забелязва все по-силно – да печелиш много пари е  като животът да ти пише „отличен шест“. Т.е. ти си успешен и това е, което целиш. Ти си успешен, искаш да бъдеш успешен, не те интересува в коя сфера, въпросът е да си успешен по начина, по който ти го разбираш.

Има такива хора, които се съсредоточават в професии,  в които могат да прогресират и да заемат добра позиция, а не толкова, че те са им присърце. Ето това е тази символичност на „шестицата“ от живота.

„Финансовата двойка“ вече води до депресивни реакции. Има едно много интересно изследване, което показва, че само да си представяме възможността да останем без работа, че не се справяме финансово, води до увеличаване на мислите за смъртта. Обикновено това ще усетим под формата на депресия.

 

Кое е по-важно, кое дава по-голям стимул, по-голяма мотивация, въпреки че ти почти ми отговори на този въпрос – това да обичаш работата си или това да бъдеш добре платен? И може ли през парите да си заобичаш работата?


Може, ако това е нашата цел. Ако тази „шестица“, за която говорихме, я получаваме чрез работата, може да я заобичаме …  защото тя ни я дава тази „шестица“, а ние работим за нея. Така че много зависи от хората – има хора, които се съсредоточават върху финансовия аспект или върху поста, който заемат и други, които се съсредоточават върху това да се чувстват удовлетворени на работното място, независимо че заплащането е по-малко, отколкото те очакват, че може би няма възможност за повишение в кариерата, защото има и такива случаи.

 

Какво представлява страха от финансовата нестабилност?


Един най-обикновен стресогенен фактор с най-обикновени последствия. Когато има възможност да останем без работа, реагираме като при всеки друг стрес – опитваме се в началото да се мобилизираме, т.е. да мислим как ще избегнем тази опасност – да се адаптираме или да променим реалността. Ако успеем – добре. Ако не успеем и този стрес продължи твърде дълго, възникват обичайните проблеми, които наблюдаваме при всеки продължителен стрес. При различните хора се проявяват различни проблеми като депресивни реакции, тревожност, соматоформни разстройства, безсъние, агресивно поведение, злоупотреба с психоактивни вещества (за да се тушира напрежението), възможно е да се получи шарен букет от най-различни преживявания.

 

Има ли разлика в начина, по който преживяваме възможността за финансова нестабилност и безработица и момента, в който се оказваме в такава ситуация действително.


Когато това се сбъдне в реалността, естествено, има такъв крах в психичното, но пак зависи много в какво състояние е човекът – дали има други перспективи, в каква професия, дали е силно зависим от работата си, може ли бързо да се реализира на друго място и т.н. Но за някои наистина е крах.

 

Засилват ли се тези настроения, състояния и опасения сега в ситуацията на пандемия?


В България сме на първо място в Европейския съюз като тревожност, причинена от финансовата нестабилност. Наскоро излезе такова изследване и то показва такива резултати – ние сме на първо място по фактора тревожност, причинена от финансова нестабилност. По други фактори не сме, но по този сме.

 

Промяната в работната среда как се отразява?


Зависи какво е наложило тази промяна. Но като при всяко ново начало и ако то е желано ново начало, естествено е да се случи сценария, в който човек тръгва ентусиазиран, вижда много нови неща, които преди не е виждал, опитва се да се докаже и всичко е като един вълнуващ меден месец в началото. В един момент нещата достигат до плато и може да започне онази крива, в която човек се чуди тук ли му е мястото или трябва да започне нещо ново, но това е естествен процес. Ние сме във всички дейности така, не само в работата.

 

Какви са наблюденията Ви – как смяната на работната среда от „офис“ към „хоум офис“ се отрази? Какво ни показа опита? Къде човек е по-ефективен – у дома или в офиса?


Тук се наблюдават много различни резултати – има хора, които са изключително продуктивни в „хоум офис“ режим и други, за които работа вкъщи беше много трудна. Проблемът не е, че човек остава да работи вкъщи, а какво го очаква там. На хората, които са семейни и трябваше в едно и също пространство да работят и да се грижат за децата си, им беше трудно. На други им се наложи да се грижат за възрастните си родители. В тези ситуации границите между личното пространство и работната среда се смесваха и това за някои хора не беше добър опит. За други това беше прекрасен опит и някои дори планират как могат да си изнесат бизнеса само в онлайн среда.

 

Вие, психотерапевтите, направихте ли разлика между ефективността на онлайн сесиите и сесиите на живо?


Ефективността зависи от предпочитанията на самия специалист и на самия клиент. Аз имам много дълъг опит от над 10 години с онлайн консултирането. Моят личен опит, като част от формирането ми като психотерапевт, е бил онлайн и съм запознат много добре с процеса. Но живият контакт носи информация, която в онлайн срещата липсва и човек трябва да попълни тази липса с въображението си. Това създава проблеми както на професионалистите, така и на техните клиенти. Много хора предпочитат живия контакт, тъй като информацията, която получават като усещане за човека, като преценка – дали им е приятен, симпатичен, биха ли работили в бъдеще и т.н., се получава много по-лесно в живия контакт. В онлайн контакта не можем да получим в пълнота тази информация. Имаме едно двуизмерно изображение, звук, който не е много качествен, връзка, която понякога насича и нашите сетива започват да „дават на заето“ и да пропускат информация. Тези пропуски запълваме с нашето въображение и правим скици на това каква може да е реалността. Опасността идва от това, че можем да потънем все повече в своята психична реалност. В нея някои могат да започнат да чувстват страхове,  на други започва да им харесва много човекът отсреща и искат да го видят на живо – различни са възможните ситуации.

 

Изключително благодаря за този разговор. Да си пожелаем все пак каквото и да изберем –  онлайн или жива среда – да не се налага принудително да влизаме в друга действителност.

 

Автор: Михаил Михайлов 

 


Facebooktwitterredditpinterestlinkedinmail