
Четиво за 5 мин.
Акценти:
♦ Подаръците като символ.
♦ Подаръците като ритуал.
♦ Подаръците като подкуп.
♦ Подаръците като манипулация.
♦ Подаръците като „символична игра“.
♦ Подаръците в контекста на комерсиалното ни време и др.
Интервю на Кирил Чобанов с психолога Михаил Михайлов и журналиста Веселина Даковска.
Част от интервюто може да бъде изслушано на https://bnr.bg/post/101401220/nejelani-podaraci-kakvo-da-pravim-s-tah
Със суровия материал може да се запознаете под формата на текст по-долу.
Какво да правим с подаръците, които не ни харесват?
Михаил Михайлов: Преди да отговоря на този въпрос е добре да уточня за какво ги използваме най-често в нашето ежедневие. На първо място, естествено, подаръците са символичен израз на нашите положителни чувства, които изпитваме към даден човек като влюбеност, обич, благодарност или уважение.
Но те могат да бъдат и част от някой ритуал , свързан с начина по-който отбелязваме определени празници или важни събития като имен ден, рожден ден, Коледа, Нова година, раждане на дете и т.н. В този случай водещ е по-скоро обичая, а чувствата, които изпитваме, макар и важни, остават на заден план. Това е особено видно, когато подаръците са част от етикецията, например при срещите между високопоставени държавни служители.
В нашето общество обаче съществуват и някои форми на по-особена употреба на подаръците, в които те се превръщат в „подкуп“ или „начин за спечелване на благоволението или разположението“ на някого, от когото зависим. Много интересна за мен например е една хибридна форма на даряване, каквато е задължителната „почерпка“ на медицинския персонал. Казвам „хибридна“, защото понякога тя наистина съчетава автентични чувства на благодарност към медика и в същото време е неформален ритуал за едно, така да кажем, допълнително възнаграждение за оказаната помощ или както говорихме по-рано – за спечелване на благоразположението, защото пак може да имаме нужда от помощ и искаме да бъдем запомнени с „добро“ от съответния специалист.
В интимния живот подаръците могат да бъдат използвани и с манипулативна цел например, за да „купят чувства“ или за да „вкарат в дълг“, да задължат отсрещната страна да се държи по определен начин. Най-чест пример за това са случаите, в които мъж купува скъпи подаръци на една жена, но чаква нещо в замяна.
И тук стигаме до въпросът, в кои ситуации подаръците са нежелани и носят по-скоро отрицателни емоции, отколкото положителни. Наблюденията показват, че хората не искат подаръци, когато те ги задължават и трябва на свой ред да отвърнат жеста. И ако последният пример, в който подаръците се правят с манипулативна цел, е някак ясен, то често се случва хората да се чувстват задължени, дори когато подаръка е от близък човек и символизира положителни чувства. А защо се случва това? Това се случва, защото, когато някой ни подарява нещо, ни въвлича (при това без да ни пита), в една символична размяна на чувства, която се случва „тук и сега“ и ние не можем да избягаме от нея и не можем да не отговорим по правилата на играта. Т.е. дори и за нашият манталитет да не е характерно да изразяваме чувствата си с подаръци, въпреки че те са на лице и са безспорни, когато ни въвлекат в тази символична размяна, ние трябва да спазваме правилата, за да не отхвърлим чувствата на другия. И това се случва не само, когато някой ни подарява, но и когато иска да му подарим нещо. И в този случай отново се задейства играта на символичната размяна на чувства, с нейните правила, „тук и сега“ и ние не можем просто да избягаме.
Предлагам да чуем мнението на колегата Веселина Даковска. Какво всъщност правим, когато си подаряваме подаръци?
Веселина Даковска: Аз много обичам да получавам подаръци, обаче не само да получвам – обичам и да правя такива. Защото подаръка за мен е жест на интимност, на лично отношение и когато решиш да направиш подарък, ти отделяш не само средства, но и време, и много емоция, вложена в това, което избираш.
Подаръкът оставя, според мен, следа в живота ни и винаги извиква някакъв спомен за човека или пък за времето, което сте прекарали заедно, или за приятелите и за близките. И колкото и банално да звучат някои подаръци, които редовно се правят за рождени дни – например за дамите бижута, аромати, шалове, за мъжете характерните за тях неща – те сякаш винаги стоплят празника. Дори онези безбройни вещи, които един мой познат беше нарекъл „прахосъбирачки“ и се питаше „Какво да ги правя тези подаръци и прахосъбирачки във вкъщи?“ и тези, които не винаги съвпадат с вкуса на човека, на когото ги подаряваме, събуждат мили чувства.
Времето, в което живеем е силно комерсиализирано и потребителско. Знам за предпочитания на младите хора да получат така нареченото „пликче“. Много често можеш да чуеш фразата „Ами аз не искам подаръци.“. На мен не ми харесва и не мога да се съглася с този избор, защото да дариш на някого емоция, в която влагаш своето сърце – и да, може не винаги да улучиш желанията и вкуса му, може твоето послание да се превърне в прахосъбирачка, или да попадне в някой забравен шкаф – но все пак съществува шанса някой ден да бъде забелязано и да извика забравени чувства.
Накрая ми се иска да Ви кажа, по-скоро да цитирам, една коледна реклама, която гласеше, че най-важния подарък за празниците си ти – твоето присъствие, твоята топлина, твоя жест. Това са нещата, които оставят следа в живота ни.
Добре, ако например си разменяме подаръци и единия е много по-скъп, нямали да се почувстваш неудобно?
Не, няма да се почувствам никога неудобно, защото тук пак говорим за някакви вложени средства и за пари. А аз смятам, че в подбора и в купуването на самия подарък е вложено сърце, вложена е емоция, вложен е твоя вкус, твоето желание да направиш щастлив някого. Защо трябва веднага всичко да принизим до някаква сума.
Кога трябва да върнем подарък?
Михаил Михайлов: В случая, в който подаръците преследват явно манипулативна цел и ние не искаме да влизаме в този негласен договор, по-скоро подаръците трябва да се върнат или да се обсъди тяхната цел. Но това е мое лично мнение.





