
Интервю на Кирил Чобанов с Михаил Михайлов и Веселина Даковска.
Тези, които искат да изслушат интервюто, могат да го направят на следния линк:
https://bnr.bg/hristobotev/post/101380472/den-bez-pokupki
Останалите могат да го прочетат по-долу.
Акценти:
♦ Какво е шопинг терапията?
♦ Какви са причините за шопинг терапията?
През „Черния петък“ много хора се втурват да пазаруват като купуват неща, които не са им необходими. На какво се дължи пристрастяването към пазаруването? Това зависимост ли е както при алкохола, цигарите?
Михаил Михайлов: Не можем да кажем, че е зависимост, но можем да кажем какво е шопинг терапията, която е толкова популярна. Шопинг терапията е начин, по- който си доставяме мимолетно удоволствие. В този смисъл тя не е нито терапия, нито има дългосрочен ефект. Можем да я разглеждаме като средство за „разтуха“ и „разведряване“ на натрупващата се ежедневна неудовлетвореност, но не и като терапия. Какви са причините за това явление това вече е друг въпрос.
Много хора купуват безполезни неща не само в периода на намаление на цените. На какво се дължи подобно поведение?
Михаил Михайлов: За да отговоря на този въпрос, трябва да обърна внимание на това явление „шопинг терапия“. Този въпрос е много по- ложен и шопинг терапията е само едно от неговите проявления. Въпреки това ще се опитам да синтезирам един кратък отговор с всички уговорки, че пропускам много важни детайли.
Още от началото на нашия живот ние изграждаме и затвърждаваме представата, че във външния свят, в реалността, в средата, в която живеем има нещо, някакъв вълшебен обект, който може да ни направи щастливи, независимо дали става дума за вещ или човек. А защо затвърждаваме такава представа: защото винаги, докато сме били малки, още от бебета и това е по-важният период, когато сме имали някакъв негативен дразнител, независимо дали това е било нужда (например глад) или чувство (например страх) нашата майка обикновено е идвала и го е премахвала, но и с това премахване, тя, в идеaлния случай ни е давала и обич. Тоест затвърждаването на идеята, че има някакъв вълшебен обект от реалността, който може да ни направи щастливи е свързан с майчините грижи. С времето обаче споменът за удоволствието, което майчините грижи са носили, се размива, но пък остава идеята за вълшебния обект, който в нашето ежедневие може да има много лица. Tърговците експлоатират тази наша представа и рекламират двоя продукт така, сякаш той ще ни направи щастливи и ще ни даде това, от което имаме нужда.
За нещастие вълшебния обект е фикция и затова ефекта от шопинг терапията е краткотраен, а удоволствието идва предимно от обмислянето и фантазирането за новата покупка. А когато реализираме покупката в реалността и напуснем фантазията си се оказва, че вълшебство няма.
Предлагам Ви да чуем колегата Веселина Даковска какво мисли за „шопинг терапията“.
Веселина Дaковска: За мене пазаруването е нещо като „голямо антистрес хапче“, което можем да употребим в момента, в който се почувстваме тревожни или пък леко депресирани и не случайно съществува и термина „шопинг терапия“ – значи говорим за някакъв вид терапия. За мене лично да се разровя из различните сайтове за дрехи, козметика, мебели или каквито и да е там потребителски стоки, мисля че отвличат с пълна сила вниманието от нашите ежедневни натрапчиви мисли. Дори ми се е случвало, когато гледам новини с тревожни цифри и тревожни съобщения за пандемията, просто да ги спра, за да си съхраня психиката и да си „щракна“ в телефончето и да започна да гледам разни сайтове, които просто ми отвличат вниманието от мрачните прогнози и статистики на Ковида. Освен това по този начин си представяме и един малко по-весел и безгрижен живот. Дори в тези дни можем да заживеем с коледното настроение, защото това действа тонизиращо. Даже, когато само гледам различни видове продукти, сравнявам цени и изчислявам бюджет, мога да помисля и за подаръци за близките си – дори и само това ме вади от лошите мисли. И усещането, че всичко, което ми се предлага по тези сайтове, съвсем скоро надявам се, ще можем не само да си го позволим, но и да го покажем на приятели и на близки. А защо да не си го позволим и за домашно ползване – например едно хубаво червило, един приятен аромат, едни по-модни дрехи, нищо лошо няма в това да употребяваме такива стоки и у дома. Вече можем да потърсим каквото и да е – хубава книга, готварски рецепти, нов екип за спорт, всичко, което ще ни разтовари и разнообрази и всичко, което ще ни извади от мрачните мисли, трябва да се опита. А това до голяма степен се случва с „голямата страст на пазаруването“, особено в тези предпразнични дни. Така си мисля аз, поне така е за мен.
Михаил Михайлов: Имам само една забележка. Аз говорих за същото и виждате, че в изказването отново присъства „разтуха“, „разведряване“, „избягване на неудоволствието“ и „стреса“. Това, за което говорих и аз. Но моята забележка е, че това не е терапия, тъй като идеята на една терапия е да предостави дългосрочен ефект, т.е. ако ние сме тревожни или неудовлетворени от своя живот, психотерапията би помогнала тези проблеми да се решат в дългосрочен план, да се открият истинските причини за тях. Докато „шопинг терапия“ е точно разсейване от проблема. За това не е и терапия. Тя не лекува причината – тя е като аналгин за високата температура, но не е лекарството, което ще излекува причината за високата температура.
Благодаря ви!





