Разговор с Антония Каменичка в предаването „Ритъмът на столица“ по Радио София.
Запис на предаването може да чуете тук https://bnr.bg/sofia/post/101463844/mhihail-mihailov-mechtata-za-shtastieto-e-po-vajna-ot-nego
Текстът по-долу пресъздава подробно разговора ни в предаването.
Интересен човек е следващият ни събеседник, но и още по-интересни отговори ще очакваме да научим от него по темата, която ни интересува и разискваме в последния половин час, а именно за битките и борбите на съвременния човек. Но нека го представя – Михаил Михайлов е създател на сайта „За Психичното“, клиничен психолог и психотерапевт, специализирал психоанализа, индивидуална психоаналитична психодрама, изобщо –правилният човек, който да ни отговори на най-важния и първи мой въпрос – „Кое е „змеят“ за един съвременен човек“ и с това казвам привет на Михаил.
Здравейте и благодаря за поканата!
Благодарим и ние, че приехте в празничния ден!
Ако се върнем на Вашия въпрос – „Кое е „змеят“ за съвременния човек“, змеят може да не е само един, може да са много …
… Обикновено са много демоните и змейовете, както и да ги наречем – тези неща, които ни пречат да живеем пълноценно и с които трябва да се преборим …
… Всъщност във Вашата анкета, която сте направили, видяхме какви лица може да приеме този змей. От психологическа гледна точка въпросът, който веднага бих задал (ако това се случваше в моя кабинет) е защо се борим? Защо се борим с тези змейове и ми хареса много отговора на една от участничките в анкетата, която каза, че ние се борим всъщност, за да постигнем щастието и мисля, че някой друг допълни „да открием смисъла в нашия живот“.
Правилни ли са тези цели от психологическа гледна точка, има ли изобщо правилно и неправилно …
Трудно бихме могли да кажем дали е правилно или неправилно, но – да, мисля че това е много близо до това, което се опитваме да постигнем в живота си, но има една малка уловка обаче. Проблемът при щастието е, че то никога не може да бъде достигнато в своята пълнота. И тук бих искал да цитирам и Фройд, защото когато говорим за психология, той е един от първите терапевти, които се занимават и с този проблем. Той казва, че „Програмата да бъдем щастливи не е изпълнима, но трябва да можем да се доближим до изпълнението ѝ“ и съответно описва различни начини, по които го правим.
Кои са тези начини? Веднага ме заинтригувахте и искаме да ги знаем всички ние и аз включително и сигурно и голяма част от слушателите ни.
Преди да ги изброя (те са много, аз ще изброя някои от тях, които той е наблюдавал), трябва да обърнем малко внимание на въпроса за щастието и защо той казва, че не е изпълнима програмата за щастието. Тук веднага се спирам на един любим цитат от професор Славой Жижек, който казва, че „Това, което ни прави щастливи, не е да получим това, което искаме, а да мечтаем за него“. И ако се разровим в теорията, ще видим, че това е една стара психоаналитична идея, тръгваща от Фройд и преминаваща през Лакан, в която виждаме как, когато говорим за щастието, неизменно говорим за желанието, говорим за удоволствието, говорим за избягване на неудоволствието, говорим за нашите потребности, говорим за едни сценарии, като всички тези неща са запазени във фантазма. Т.е. когато говорим за щастието и за желанието ние винаги отиваме при темата за нашето въображение и както ние му казваме в психологията – фантазма. Има причини, поради които нашето желание се пази във фантазма и ние можем да видим, че всичко, към което се стремим, първо удоволствено го преживяваме в самото мечтаене, а когото получим това, което искаме, се оказваме изправени пред една празнота и наново трябва да открием какво да търсим.
Веднага бих задала въпроса за връзката между удоволствието и щастието в контекста на този разговор, но не искам, защото вече отваряме една огромна философска дискусия. По-скоро приемам това и до голяма степен се съгласявам, че във възможността ни да си поставяме цели и в преследването им, ние всъщност изпитваме истинското щастие, което е страхотно и в голяма степен обнадеждаващо. Все пак обаче всеки съвременен човек се бори с неща, които в голяма степен сме ги приели за нормални – страх, съмнения и неудовлетвореност. Направих си труда да се поразровя в интернет и това са едни от най-честите спирачки, които ни пречат да успяваме, да се развиваме в живота и да израстваме и за които хората споделят в световен мащаб.
Когато тези състояния на страх, съмнение и депресивност достигнат до нива, които вече можем да диагностицираме под някаква форма, естествено борбата с тях би подобрила качеството ни на живот. Ако пак се върнем към Фройд, ще видим, че според него нещастието в живота идва от няколко направления:
- нашето тяло и неговата тленност,
- външният свят, който винаги крие някакви изненади и който не можем да конролираме изцяло,
- взаимоотношенията с другите хора.
От тези три посоки идва нашето страдание, което естествено (като демоните) може да приеме различни лица. Може това да са страховете ни, съмненията, депресията, а може да бъде и нещо съвсем различно.
Хареса ми, че споменахте страха, защото наистина последната година ни постави пред изпитание и някак си посади един перманентен сякаш страх в нас – за здравето ни, за приходите ни, за социлните отношения и това в комбинация с по-ограниченото общуване като че ли роди, ако трябва в „нашата си терминология“ да се изразя, големи змейове, с които сега тепърва ще трябва да се борим. Можете ли да ни дадете няколко практически съвета – как да се освободим от страха, който сами си насадихме и медиите насадиха, и живеем в него сега.
Ами всъщност няма как да се справим с този страх чрез някаква лесна рецепта, тъй като големият змей, който събуди пандемията, е свързан с това, което изброихме – с нашето тленно тяло (за това, че не сме безсмъртни) и с външния свят, който ние не можем да контролираме, в частност еволюцията на някакви вируси (в случая на Коронавируса). Големият въпрос, който всъщност постави пандемията, е въпросът за нашата смъртност, който ние бяхме позабравили и сякаш тайно се надявахме, че може по някакъв начин да избегнем. И какво направиха хората: едните изпадаха в ступор и се опитваха да контролират заразяването, а другите го отричаха през конспиративните теории и омаловажаването на опасността. Зрялото отношение сякаш беше по средата и то бе да можем да мислим нашата смъртност, но това е един много труден въпрос и хората се опитват всячески да го избегнат през целия си живот. Само че сега не успяхме да го избегнем. Той беше пред очите ни и ние го видяхме и тъй като не сме поколение, което е преживявало войни и други трагедии, така силно ни повлия.
Коя по принцип е най-голямата борба в живота на човек? Нека с това да завършим, защото след това ще продължим същата тема от една различна перспектива, а именно духовната и за това много се радвам, че Вие засегнахте и тези „метафизични въпроси“ за страданието, което е причинено от тленността на тялото. Малко по-късно ще чуем гледната точка на свещеник по тези въпроси, но наистина искам да разбера кое според Вас, лично, и кое според Вас като специалист и психотерапевт е най-важната и най-голямата борба в живота на човек?
За мен, обременен от моята професия и от лична гледна точка, това е борбата със себе си. Борбата с това, което искаме да усъвършенстваме или от което искаме да се отървем. За мен това е най-голямата битка.
Ами успех и на Вас тогава и на всички слушатели!
Автор:
Михаил Михайлов – Михаил Михайлов е психолог, психотерапевт, завършил магистратура „Клинична и консултативна психология“ към Софийския университет през 2008г. Неговата тясна специализация е в детско-юношеското консултиране, и консултиране при травма, тежки раздели и загуби.
Членство: Асоцииран член на „Българската асоциация по психоонкология“, член на „Дружество на психолозите в България“, съосновател на сдружение „Пространство за мен“. Повече информация за Михаил Михайлов може да намерите тук!





