Какъв е проблемът?
Забелязали ли сте как някои родители се вманиачават на различни теми след появата на детето? Случвало ли Ви се е като баща или майка да се вторачвате в неща, които преди раждането сякаш не са съществували? Обостряли ли са се Вашите залитания към хигиената или здравословния начин на живот? Нека да си поговорим тревожността!
Какво знаем за проблема?
Тревожността винаги ще бъде наш верен спътник в живота. За нея има изписано голямо количество литература, която се опитва да я обясни, класифицира и даде съвети за контролирането ѝ. Без да настояваме за изчерпателност по въпроса, най- доброто класифициране, което може да ни ориентира в ежедневието, разделя тревожността на няколко вида – тревожност от унищожение, тревожност от раздяла (сепарация), кастрационна тревожност и нагонова тревожност.
Тревожността от унищожение е най-старата и е свързана със страха от смъртта (изчезването). Сепарационната тревожност се свързва с опасността да се разделим със скъпи за нас хора. Страшно звучащата кастрационна тревожност е свързана с нашите представи и се появява там, където те са застрашени. Тя е и по-сложна от останалите, тъй като има две свои разновидности. Първата разновидност е свързана с границите, които рамкират сексуалността. Тяхното възможно нарушаване предизвиква страх от наказание. Някои от тези граници са валидни за всички като тази за кръвосмешението, но част от тях се придобиват в хода на личната история и имат индивидуално влияние. Много по-видна и осезаема е втората разновидност на кастрационната тревожност. Тя е свързана с нашия нарцисизъм и по-точно с представите, които имаме за себе си. Кастрационната тревожност се появява в ситуации, в които представите ни за нас самите и начина, по който мислим, че другите ни възприемат, са застрашени. Такива ситуации могат да бъдат унизителни случки, изпити, конкурси, професионални провали, уволнения, дори изневери и ситуации, в които можем да излезем лоши родители. Въобще списъкът може да бъде безкраен и зависи от личността и нейните убеждения.
Нагоновата тревожност се свързва с несъзнавани влечения, чийто тласък може да ни вкара в опасни ситуации и да ни застраши в реалността. Има основание да се твърди, че при нагоновата тревожност става дума за напрежение, идващо от несъзнавано влечение, което може да предизвика опасни ситуации, които да активират някоя, ако не всички, от споменатите тревожности. Например, поддаването на агресивния импулс може да ни докара доста главоболия – от това да сме подсъдими, до това да мислим, че сме лоши родители след някой вик или шамар.
Човек не може да живее непрекъснато под натиска на своята тревожност и активира различни защитни механизми, за да се защити от нея. В настоящата статия ще обърнем внимание само на защитните механизми проекция, рационализация,отричане иразцепване(на обекта).
Проекцията е сложен защитен механизъм с различни разновидности, които понякога трудно се разграничават една от друга, затова ще използваме неговата първоначална дефиниция – нормален механизъм, който търси навън произхода на дадено неудоволствие (в случая на тревожността). Рационализацията е опит чрез разумни аргументи да обясним наше поведение, действие, чувство, чиято причина ни убягва. Отричането е механизъм, при който съществуването на неприятни факти от външната или вътрешната реалност, се отрича. Разцепването (на обекта) се приема за най-примитивната защита срещу тревожността. При нея обектът, към който са насочени любовните и агресивните влечения, в представите на бебето, се разцепва на един добър обект и на един лош обект. Например, „добра, възнаграждаваща майка“ и „лоша, отказваща и преследваща майка“.
Не е задължително защитните механизми да действат поотделно и самостоятелно. Често, няколко от тях се комбинират и могат да оформят тенденциозни поведения или да засилят вече съществуващи такива. Точно за такъв тип поведения ще стане дума по-надолу.
Следствия
В нормалния случай новороденото дете се превръща в централна част от живота на своите родители или родител и придобива свръхценност. От този момент нататък живота без него е немислим, а мисълта, че може да му се случи нещо лошо, е непоносима. Ето защо то се превръща в основния източник на тревоги и може като с магическа пръчка да оплете старателно разграничаваните до сега видове тревожност в едно. За да се справят с тревожността, че на детето може да му се случи нещо лошо, родителите активират своите защити, които понякога оформят или засилват вече съществуващи тенденциозни поведения. В топ четири на подобни поведения, мисля че всеки ще се съгласи, влизат: увличането по здравословно хранене; прекаленото хигиенизиране; демонизирането на ваксините; отхвърлянето на антибиотичното лечение. Специалистите също не са застраховани – пишещият тези редове има своите предпочитания сред изброените.
Всяко от изброените тенденциозни поведения можем да опишем със следната примерна схема, по която то се развива:
Изправен пред тревожността, че на детето нещо може да му навреди, родителят чрез проекцията търси източника ѝ навън и я свързва с причини, които мисли, че може да контролира като приема на храна, антибиотици, поставянето на ваксини и почистването до стерилност.
След като проекцията свърши своята работа идва ред на рационализацията. Тя намира всички разумни доводи, с които да обясним и защитим нашето поведение. Отричането може да вземе участие в нашата примерна схема по два начина. В един по частен случай то може да признае например, че хигиената и антибиотиците имат своето място в грижата на детето, но да омаловажи значението им за сметка на здравословното хранене. Или да се отрече сериозността на хронифициращ възпалителен процес, за да не се взимат антибиотици. В по- генерален план всички поведения, чрез които се опитваме да овладяваме тревожността си, могат да се възприемат като отрицание на факта, че не можем да контролираме много от нещата, които биха могли да навредят на детето ни.
В някои случаи наистина се стига до образуването на полярни двойки досущ като при разцепването на обекта на добър и лош. Например:
- здравословна храна – отровна храна
- чистота (безопасна стерилност) – мръсотия (зарази)
- имунна система – ваксини
- хомеопатия – антибиотици
Ето как това може да се случи в реалността. Притиснат от тревожността, че нещо може да навреди на детето му, родителят търси евентуалните опасности навън и спрямо убежденията си ги вижда в различни неща като храната, ваксините и т.н., които все пак могат да се контролират донякъде. Спрямо убежденията си избира един или няколко фактора, които да контролира. Например храната. С подбрана информация защитава своя избор, убеждава се в правотата му и се фиксира върху някоя от вариациите на здравословното хранене. Чрез отричането се омаловажават други фактори, които влияят на здравословното състояние и се пренебрегва информация, която може да обори избраната вариация на здравословното хранене (знаете, например колко непримирими могат да бъдат последователите на определен хранителен режим). Ако фиксирането към определен хранителен режим стигне до крайности, наистина храната може да се разцепи на добра и отровна (лоша). Медицината, например може да се разцепи на традиционна (лоша) и алтернативна (добра) и т.н.
Разбира се това е примерна схема, по която може да се развие едно тенденциозно поведение с помощта на защитните механизми. Всеки човек според личността си използва преимуществено един или друг защитен механизъм и може да „изобрети“ едно или друго поведение в отговор на тревожността. Например да спортува, за да забави отиващата си младост, да се фиксира върху здравословното хранене, за да избегне смъртта, да се подлага на подмладяващи процедури и т.н.
Заключение
Някои течения в психоанализата като аннафройдизмът, психология на аза и др. обръщат изключително внимание на защитните механизми. Според тези течения чрез защитните механизми Азът контролира влеченията и тревожността, идваща от тях и от външния свят. В този смисъл те са нещо положително и подпомагат адаптацията на Аза. Провалът им пък се свързва с появата на симптома и психичното страдание. Затова и терапията тук е свързана, най- общо казано, с подпомагане на Аза.
Въпреки, че френското лаканианство стои на диаметрално противоположни позиции, то също отчита играта на функционално – дисфункционално (по аналогия на анафройдисткото адекватна – неадекватна защита). При него тенденциозните поведения и симптомите се наричат „изобретения“, именно за да се наблегне на факта, че те са опит на личността да се справи с някаква своя трудност.
В контекста на възпитанието обаче въпросът за тревожността и контролирането ѝ има и друго измерение. Децата не преживяват родителските защитни механизми и поведенията, до които водят те, като средство, което намалява тревожността. Напротив. Много често те са източник на тревожност и вина, защото за детето са повели, с които то „трябва“ да се съобразява. Всичко, което попада в категорията „трябва“, може да генерира такива чувства. Това по принцип не е нещо лошо, дори е необходимост при възпитаване в социални норми. В разговорния език тази необходимост е отбелязана в изразите „Страх от бога“ и „Върховенството на закона“. Но да се върнем към конкретния случай с възпитанието и родителската тревожност. Балансирането между това, което по принцип е полезно, родителската тревожност и детето и неговото желание, е трудна задача. В решаването ѝ най-важните моменти са отново себепознанието, което ще идентифицира родителската тревожност и защитните механизми, насочени срещу нея и познаването на детското психично функциониране. Написаното до тук по никакъв начин не се противопоставя на това, което по принцип е „полезно“ и „необходимо“. То акцентира на опасността децата ни да се превърнат в заложници на тревожността ни и да живеят в света на нашите страхове.
Автор:
Михаил Михайлов – Михаил Михайлов е завършил магистратура „Клинична и консултативна психология“ към Софийския университет през 2008г. Неговата тясна специализация е в детско-юношеското консултиране, и консултиране при тежки раздели и загуби.
Членство: Асоцииран член на „Българската асоциация по психоонкология“, член на „Дружество на психолозите в България“, съосновател на сдружение „Пространство за мен“. Повече информация за Михаил Михайлов може да намерите тук!
