
Достатъчно добрата майка е едно от многото понятия на педиатъра – психоаналитик д-р Доналд Уиникът, заслужили своето достойно място в психоаналитичната теория. То ни дава отговор на въпросите, които може би измъчват всяка майка в първите месеци на грижа за новороденото : „Добър родител ли съм?“ или „Какво трябва да направя сега (за да се развива детето добре)?“. Според Уиникът в началото на живота добрата майка е тази, която отговаря винаги, когато бебето я повика: това е безропотното, пълно, всеотдайно отговаряне на нуждите му. Или казано с други думи всеки плач или хленчене е сигнал за достатъчно добрата майка, че е време да обгрижи малкото дете. За някои това сигурно звучи като строг тъмничен затвор без право на замяна, но каторжният труд през този период има много важни за детето и неговото развитие следствия.
След първоначалния период на активно адаптиране към нуждите на бебето, както го нарича Уникът, следва такъв, в който майката трябва постепенно, в тон с възможностите на бебето да понася известна доза разочарование, да започне по-малко да се съобразява с исканията му. На първо време това означава да не ги задоволява веднага, но и да не отлага твърде дълго.
Така достатъчно добрата майка има две превъплъщения. В началото тя отговаря безропотно на всяка нужда на детето, а с нарастване на неговите способности да преживява известна доза разочарование (фрустрация) променя отговора си към неговите нужди. Трудният въпрос е „Как майката да разбере какви са възможностите на бебето да преживява разочарования, след като самата тя, създавайки ситуации, в които детето преживява малки дози разочарование, всъщност развива тази му способност?“. На този въпрос ще се върнем след като се запознаем до какви психологически следствия водят грижите на достатъчно добрата майка.
Психологически следствия
Колкото и да е учудващо грижите на „достатъчно добрата майка“ са свързани със създаването и разрушаването на илюзии. В своето първо превъплъщение, белязано от всеотдайността, майката помага на детето да заживее с няколко илюзии. Първата и на тази най-много набляга Уиникът, е, че детето си мисли, че то самото създава гърдата (шишето с мляко), след като тя се появява винаги, когато я поиска. Втората илюзия е свързана с това „сътворяване“ – след като бебето може да създаде всичко, което поиска, няма как да не е всемогъщо. За Уиникът всемогъществото е „фактическо преживяване“, а не просто представа. Третата илюзия можем да извлечем косвено от схващанията на британския лекар – детето вярва, че външната реалност е устроена така, че да задоволява всяка негова нужда. Някои индивиди, които и в зряла възраст мислят, че светът им е длъжен и че всичко им се полага, могат само да затвърдят основанията ни и за това допускане.
Иронично, но за да продължи майката да бъде достатъчно добра, трябва да изиграе и своята втора роля. След като веднъж активно е съдействала за изграждането на илюзиите, сега, за доброто на детето, тя трябва да вземе и не по-малко активно участие в разклащането им.
Кому е нужна цялата тази игра на създаване и разрушаване на илюзии? Оказва се, че на самото дете. За Уиникът безпроблемното развитие не може да мине без процеса на илюзия – загуба на илюзия. Всъщност преминаването от илюзия към загуба на илюзия стои в началото на други явления – от появата на преходните обекти до формирането на междинната област, както Уиникът нарича пространството между вътрешната и външната реалност, в което ще се приютят детската игра, изкуството, творчеството, научната работа и религията. Този път е свързан с процеси като преминаване от принципа на удоволствието към принципа на реалността, преминаване отвъд първичната към вторичните идентификации, пренасочване на влеченията от майката към заобикалящия свят, фантазирането и др. Дори отбиването, а не просто спирането на кърмата, според Уиникът не може да се случи плавно без предварително да е започнал преходът илюзия – загуба на илюзия.
Ето как по-конкретно можем да разбираме психологическите следствия, до които водят грижите на достатъчно добрата майка. На нейното първо превъплъщение, белязано от всеотдайността, казахме, че дължим илюзията за създаването на гърдата (първичната креативност), илюзията за всемогъществото и илюзията за свят, който е устроен така, че да задоволява нашите искания. На тяхно място ще се разположи междинната област на детската игра, изкуството, творчеството, научната работа и религията, но това не е всичко. Третата илюзия, която косвено извлякохме, ни говори, че в процеса на създаване на илюзиите бебето ще интернализира добри обекти. С други думи, ще заживее с представата за свят, който не е лош и преследващ, а добър и даващ. Това е важно условие за доброто развитие на детето. Нещо повече, можем да мислим, че стремежът на някои хора да направят света по-добро място за живеене, да създават общо, а не частно благо, може да бъде свързан пряко с тази представа[1]. От тази гледна точка постигането на техните цели може да се разглежда не като установяване на нов ред, а като възстановяване на нещо старо – на представата за добрия, даващ свят. Но да се върнем към достатъчно добрата майка.
Когато майката, в подходящия момент, с подходящото темпо започне да изневерява на своята всеотдайност, Уиникът ще каже, че детето всъщност ще трупа печалби. За да се справи с разочарованието от забавеното задоволяване, бебето ще засили процесите на помнене, припомняне, фантазиране, сънуване, интегриране на минало, настояще и бъдеще. Разочарованието му ще направи обектите реални, тъй като те вече няма да се държат като послушна халюцинация. Те ще могат да бъдат обичани или мразени, според случая.
В една по- късна статия[2] Уиникът твърди, че първата организация на Аза идва именно от многократното възстановяване от такива разочарования. Това преживяване води до зараждането на Аза и нарастване на способността му да се справя с фрустрация.
Кога и какви роли трябва да изиграе достатъчно добрата майка?
Вече стана ясно, че достатъчно добрата майка е тази, която успява да изиграе своите две роли. Първата ѝ роля на „всеотдайността“ започва с раждането и продължава до момента, в който бебето започне да понася известно количество на разочарование (фрустрация). Какъв е обаче този вълшебен момент и има ли определена възраст, в която това се случва? Теорията тук е лаконична и той зависи по- скоро от преценката на майката, но все пак Уиникът ни е оставил малка следа. Неговите преходни обекти и явления, ще заемат пространството на илюзията в широкия диапазон от 4-тия до 12- тия месец. В този период майката ще трябва, съобразявайки с възможностите на детето, да не се притеснява толкова много, ако не може да отговори веднага на нуждите му или казано с други думи, тук става въпрос за нейната втора роля. Тя е много важна за приемането на реалността и възможността да се отлага задоволяването спрямо тази реалност.
В измерението на ежедневието втората роля на достатъчно добрата майка е свързана най-вече с налагането на определен дневен режим и захранването. Важни тук са темпът и търпението, за да може детето да се възстанови от разочарованията си, които са свързани с промяната на средата му.
Заключение
Достатъчно добрата майка е роля, която не зависи в пълна степен от кръвната връзка. За предпочитане е в нея да влезе собствената, биологичната майка на бебето, но ако нея я няма или тя е възпрепятствана, е важно някой да поеме тази отговорност и да се адаптира напълно към нуждите на детето за определен период от време. Уиникът много набляга на тази първоначална отдаденост на нуждите на бебето. Без нея, според него, развитието на детето би изпитало смущения. Уиникът обяснява тази зависимост с това, че бебето в първите месеци от живота си би възприело липсата на пълно отговаряне на нуждите му не като фрустрация (разочарование), а като заплаха от унищожение. Едва в един по- късен етап, но само ако е преминат първия, отлагането на задоволяването или отказването му и то в подходящи дози, биха били възприемани като разочарование и биха стимулирали развитието на малкото дете.
Автор: Михаил Михайлов
[1] Разбира се трябва да се държи сметка, че едно такова поведение може да има и други причини и да се разглежда например като формиране на реакция.
[2] Уиникът, Доналд. От психиатрия към психоанализа: Първична майчина загриженост, Център за психосоциална подкрепа, Българско пространство за психоанализа, 2008, с. 423- 429





