Изкуственият интелект и психологическата помощ

„Изкуственият интелект и психологическата помощ“ е откъс от онлайн дискусията „Достъпна психологическа подкрепа за младите хора“ на организациите „Кожа – чувствам се добре“ и „На click разстояние“. Говорители в инициативата са Ева Китанова, Елица Чипева, Кристина Ненова и Михаил Михайлов.

В текста по-долу трансхибирано началото на видеото:

„Ще започна с моето лично преживяване по този въпрос – аз следя развитието на изкуствения интелект и специално неговите възможности по отношение на психологията и психотерапията още от самото начало. Още от времето, в което беше изключително „дървен“ в отговорите, които даваше – много повърхностни, объркващи и т.н. – до момента, в който стана много добър. Много добър като информация, която може да „изплюе“ и да нацели много добри отговори. И тогава, естествено като всички, аз се запитах дали може да замести терапевта и да улесни всъщност достъпа до психологическата помощ? Отварям една скоба – аз много се радвам, че съм свидетел на тази революция и въобще не се притеснявам, даже се надявам по някакъв начин да влезе в нашата работа. Не знам още как ще стане, но мисля, че ще стане все пак. 

… Та естествено се запитах и като всеки психотерапевт се замислих на какво се дължи психотерапевтичния ефект. Колкото и да се опитваме да го затваряме в школите си и знанията, които те имат (отварям една скоба: обикновено акцентът е, че всяка школа има едно знание и на него дължим терапевтичния ефект ) – аз съм на по-различно мнение. Аз не смятам, че точно знанието осигурява този терапевтичен ефект (естествено го подп0мага), но за мен „връзката“ и това, което наричаме трансфер и контратрансфер стоят в основата на терапевтичния процес. И това го доказва едно изследване, американско мисля, че беше, според което е важно как ще си „кликнат“, ако мога така да го кажа, клиентът и психотерапевтът, а не толкова дали той ще бъде когнитивно-поведенчески терапевт, юнгиански, психоаналитичен и т.н. 

Задавам си тези въпроси, отговарям си със знанията, които имам и си казвам:

• „Ок, може ли клиентът да направи трансфер към машината? – Може, даже аз се усещам, че го правя и имам чувството, че това нещо мисли, въпреки, че е една статистическа машина. 

Следващият въпрос е: 

• „Може ли обаче тази машина да направи контратрансфер? – Не, не може, а това е доста важно в терапевтичния процес, тъй като нашият личен опит е инструментариум, с който ние, съзнавано или не, боравим по време на сесиите, за да чуем по-добре къде е самият клиент.

 Но едно дяволче, което не спи, продължава да си задава този въпрос и си казва: 

• „Да де, тя машината няма контратрансфер, но клиентът може да си го изфантазира този контратрансфер!“

И това ние го виждаме в холивудските филми като „Терминатор“, „Изкуствен интелект“, всички филми, в които ние рано или късно намираме душа в машината … И вече … не съм толкова сигурен колко и как ще ни замести изкуственият интелект.“