Песента “Creep” и идеализацията на любовния обект

Placeholder

През 1992г. излиза песента Creep(тук) на групата „Radiohead“. Въпреки че в началото не се радва на особен успех и е описвана като „твърде депресивна“, година по-късно добива все по-голяма популярност и достига до челните позиции в различни музикални класации.

През 2004г. песента играе главна роля, наред с Джони Деп и Шарлот Генсбур, в сцена от филма на Иван Атал „И заживели щастливо след това“. Сполучливата комбинация и режисьорския усет бързо я превръщат в нещо като неофициален клип на песента. Накратко: след небрежна разходка в музикален магазин героинята на Шарлот Генсбур, Габриел си слага аудио слушалки, неподозирайки какво предстои. Постепенно, шумът от заобикалящата я действителност отстъпва място на първите тонове в Сол мажор от песента “Creep” на Radiohead. Заедно с тях зад гърба ѝ се промъква героят на Джони Деп и застава до нея. След няколко разменени погледа на фона на отстъпващата реалност и все по-настойчивата музика на Radiohed Габриел е на път да се откъсне от действителността и да почувства това, което в психологията се нарича идеализацията на любовния обект. С  началото на припева капанът щраква. Габриел е вече много далеч от нас, а ние много близо до това, което преживява.

Когато стане въпрос за любов (или омраза), в психоанализата често се използва странно звучащото за случая понятие обект, сякаш става въпрос за нещо неодушевено или за някакъв предмет. Това не бива да ни приреснава. Всъщност има и неочаквани ползи от това понятие, тъй като то ни намеква, че любовният обект не е просто настоящия ни партньор в живота, а е по-скоро място, позиция, дори въображаем конструкт, форма,  през която могат да преминат различен брой реални и въображаеми герои (партньори).

Идеализацията на любовния обект, реален или не,  е често срещано явление особенно през юношеството. Без значение дали любовния обект е от плът и кръв или го познаваме само като образ, окъпан в изкуствената светлина на поредния екран, надценяването му може да достигне завидни висоти. На въпроса „Как“ се случва това надценяване е много по-лесно да се отговори отколкото на въпроса „Защо“.

За да отговорим на въпроса как се случва надценяването, трябва да си представим енергията, която Фройд нарича либидо като крайна сума пари, с които човек разполага. Колкото повече любов даваме на един човек, толкова по-малко остава за нас. Затова, когато загубим човек, който много сме обичали, се чувстваме празни и обеднели. В песента „Creep“ това схващане е отразено в сравненията, които лиричният герой прави между себе си и любовния си обект. Любовният обект, който е напомпан с либидото е свръх, безценен и специален, а обеднелият влюбен е загубил блясъка си в степен да се нарече нищожество и особняк.

Стигнахме до по-трудния въпрос – защо се случва това надценяване? В нашият неофициален клип ни е подсказан един от възможните отговори. В края на песента неочаквано влюбилата се Габриел трескаво търси тръгналия си Джони Деп. Шумът от заобикалящата я действителност започва да хвърля сянка над вълшебното ѝ преживяване, но тя не се отказва и в крайна сметка намира своя възлюбен. Нищо обаче не следва от това. Габриел така и не осъществява връзка с обекта на своите чувства. Макар да изглежда парадоксално, точно това може да бъде една от функциите на идеализацията на любовния обект – да се възпрепятсва „срещата“ с него. Този резултат може да бъде постигнат по два начина: ако идеализараме реален човек в степен, че вече се считаме за недостойни за неговите чувства (любов) и ако идеализираме представата си за любовния обект така, че никой да не може да изпълни изисквания ни. В първия случай срамежливо се отдръпваме, а във втория никой рицар или принцеса не могат да спечелят сърцето ни. Така чрез идеализацията, най-често юношата, се спасява от осъществяването на желания, които будят тревога.

Разбира се, надценяването на любовния обект може да има и други цели, но конкретната филмова сцена, озвучена с песента „Creep” изобразява отлично именно този частен случай, при който превъзнасянето на мечтания партньор на практика възпрепятства свързването с него.

А ето и текста на самата песен:

“Creep”

 

When you were here before,

Couldn’t look you in the eye
You’re just like an angel,
Your skin makes me cry

You float like a feather
In a beautiful world
I wish I was special
You’re so very special

But I’m a creep,
I’m a weirdo
What the hell am I doin’ here?
I don’t belong here

I don’t care if it hurts,
I wanna have control
I want a perfect body
I want a perfect soul

I want you to notice
when I’m not around
You’re so very special
I wish I was special

But I’m a creep
I’m a weirdo
What the hell am I doin’ here?
I don’t belong here, ohhhh, ohhhh

She’s running out again
She’s running out
She run run run run…
run… run…

Whatever makes you happy
Whatever you want
You’re so very special
I wish I was special

But I’m a creep,
I’m a weirdo
What the hell am I doin’ here?
I don’t belong here

I don’t belong here…

„Нищожество“

 

Когато бе тук преди

Не можах да те погледна в очите
Ти си като ангел
Кожата ти ме разплаква

Носиш се като перце
В прекрасен свят
Иска ми се да бях специален
Ти си толкова специална

Но аз съм нищожество,
Аз съм особняк
Какво по дяволите правя тук?
Не ми е тук мястото.

Не ми пука, дори да боли
Искам да имам контрол
Искам перфектно тяло
Искам перфектна душа

Искам да забележиш
Когато не съм наоколо
Ти си толкова специална
Иска ми се и аз да бях специален

Но аз съм нищожество
Аз съм особняк
Какво по дяволите правя тук?
Не ми е тук мястото
Тя бяга отново…
Тръгва си
Тя бяга, бяга, бяга, бяга..
Бяга..

Каквото и да те прави щастлива
Каквото искаш
Ти си толкова специална
Иска ми се и аз да бях специален

Но аз съм нищожество,
Аз съм особняк
Какво по дяволите правя тук?
Аз не принадлежа на това място.

Не ми е тук мястото…

Facebooktwitterredditpinterestlinkedinmail