
През 1992г. излиза песента „Creep“(тук) на групата „Radiohead“. Въпреки че в началото не се радва на особен успех и е описвана като „твърде депресивна“, година по-късно добива все по-голяма популярност и достига до челните позиции в различни музикални класации.
През 2004г. песента играе главна роля, наред с Джони Деп и Шарлот Генсбур, в сцена от филма на Иван Атал „И заживели щастливо след това“. Сполучливата комбинация и режисьорския усет бързо я превръщат в нещо като неофициален клип на песента. Накратко: след небрежна разходка в музикален магазин героинята на Шарлот Генсбур, Габриел си слага аудио слушалки, неподозирайки какво предстои. Постепенно, шумът от заобикалящата я действителност отстъпва място на първите тонове в Сол мажор от песента “Creep” на Radiohead. Заедно с тях зад гърба ѝ се промъква героят на Джони Деп и застава до нея. След няколко разменени погледа на фона на отстъпващата реалност и все по-настойчивата музика на Radiohed Габриел е на път да се откъсне от действителността и да почувства това, което в психологията се нарича идеализацията на любовния обект. С началото на припева капанът щраква. Габриел е вече много далеч от нас, а ние много близо до това, което преживява.
Когато стане въпрос за любов (или омраза), в психоанализата често се използва странно звучащото за случая понятие обект, сякаш става въпрос за нещо неодушевено или за някакъв предмет. Това не бива да ни приреснава. Всъщност има и неочаквани ползи от това понятие, тъй като то ни намеква, че любовният обект не е просто настоящия ни партньор в живота, а е по-скоро място, позиция, дори въображаем конструкт, форма, през която могат да преминат различен брой реални и въображаеми герои (партньори).
Идеализацията на любовния обект, реален или не, е често срещано явление особенно през юношеството. Без значение дали любовния обект е от плът и кръв или го познаваме само като образ, окъпан в изкуствената светлина на поредния екран, надценяването му може да достигне завидни висоти. На въпроса „Как“ се случва това надценяване е много по-лесно да се отговори отколкото на въпроса „Защо“.
За да отговорим на въпроса как се случва надценяването, трябва да си представим енергията, която Фройд нарича либидо като крайна сума пари, с които човек разполага. Колкото повече любов даваме на един човек, толкова по-малко остава за нас. Затова, когато загубим човек, който много сме обичали, се чувстваме празни и обеднели. В песента „Creep“ това схващане е отразено в сравненията, които лиричният герой прави между себе си и любовния си обект. Любовният обект, който е напомпан с либидото е свръх, безценен и специален, а обеднелият влюбен е загубил блясъка си в степен да се нарече нищожество и особняк.
Стигнахме до по-трудния въпрос – защо се случва това надценяване? В нашият неофициален клип ни е подсказан един от възможните отговори. В края на песента неочаквано влюбилата се Габриел трескаво търси тръгналия си Джони Деп. Шумът от заобикалящата я действителност започва да хвърля сянка над вълшебното ѝ преживяване, но тя не се отказва и в крайна сметка намира своя възлюбен. Нищо обаче не следва от това. Габриел така и не осъществява връзка с обекта на своите чувства. Макар да изглежда парадоксално, точно това може да бъде една от функциите на идеализацията на любовния обект – да се възпрепятсва „срещата“ с него. Този резултат може да бъде постигнат по два начина: ако идеализараме реален човек в степен, че вече се считаме за недостойни за неговите чувства (любов) и ако идеализираме представата си за любовния обект така, че никой да не може да изпълни изисквания ни. В първия случай срамежливо се отдръпваме, а във втория никой рицар или принцеса не могат да спечелят сърцето ни. Така чрез идеализацията, най-често юношата, се спасява от осъществяването на желания, които будят тревога.
Разбира се, надценяването на любовния обект може да има и други цели, но конкретната филмова сцена, озвучена с песента „Creep” изобразява отлично именно този частен случай, при който превъзнасянето на мечтания партньор на практика възпрепятства свързването с него.
А ето и текста на самата песен:
“Creep”
When you were here before, Couldn’t look you in the eye You float like a feather But I’m a creep, I don’t care if it hurts, I want you to notice But I’m a creep She’s running out again Whatever makes you happy But I’m a creep, I don’t belong here… | „Нищожество“
Когато бе тук преди Не можах да те погледна в очите Носиш се като перце Но аз съм нищожество, Не ми пука, дори да боли Искам да забележиш Но аз съм нищожество Каквото и да те прави щастлива Но аз съм нищожество, Не ми е тук мястото… |





