„Пазители на Галактиката” поставят проблема за илюзията

Placeholder

„Лековатият Холивуд“ наричам продукции, които не си поставят за цел развиването на някакъв психологизъм, дори напротив. Тези произведения на седмото изкуство насочват старанието си към магията на танцуващите образи, забравяйки понякога, че киносалонът не е стриптийз бар. Въпреки това и те не могат да избягат от психологическите алгоритми. Волно или неволно  натискат правилните клавиши за мелодии, които не само понякога не са фалшиви, но всъщност учудват със своята психологическа правдивост. Точно тези „вълшебни“ моменти  са моята цел.

Психология и кино, преходни обекти, преходни явления, илюзията, Доналд Уиникът, Пазители на Галактиката

Първата част от поредицата „Пазители на галактиката“ си пробва късмета със зрителите през 2014 година и доколкото разбирам от направените приходи, явно не е разчитала само на него. В най- обобщен вариант сюжетът може да бъде преставен така: банда травматизирани криминали с добри сърца и едно дърво (също криминално проявено) заиграват в един отбор и спасяват кажи речи цялата галактика.  Спасяването ѝ ще се окаже тяхна съдба, която те неотклонно ще следват между някоя и друга платена поръчка.

Отборът на добрите е много добре селектиран и има за всекиго по нещо: растения с душа, генетично- кибернeтично модифицирани животни, малко сексапил, малко мускули, малко чар с хумор и много музика.

За тези, които не са гледали филма, следната справка може да бъде от помощ.

Отбор на добрите (криминали):

  1. Питър Куил /Звездният повелител/- Той е нашият забавен и чаровен меломан, който ще се превърне в капитан на Oтбора на добрите. Под небрежния си вид Питър крие пробламатично детство, белязано от загубата на майка му, миг след която е повлечен в открития космос от Йонду Удонта. От майка му остават един уокмен, една аудио касета и една неизвестна за произхода на баща му, която ще е в основата на втората част от поредицата.
  2. Енотът Рокет– Миещатата мечка с име Ракета е именно генномодифицираното животно, за което писах по-горе. Въпреки направените изследвания, оборващи съществуването на Наполеоновия комплекс, Рокет е пълното негово въплащение – дребен и агресивен. Това не му пречи да бъде верен приятел. Заедно с Грут, хуманоидното дърво, са неразделни и преживяват като ловци на глави.
  3. Грут– хуманоидно дърво, което прилича на Ентите от Властелина на пръстена. Езиците не са му силната страна. Изключително верен на Рокет.
  4. Дракс– Дракс Унищожителят е обсебен от мисълта за отмъщение, след като Ронан избива семейството му. Безразсъдно смел, мускулест буквалист.
  5. Гомора– Гомора е единственият представител на нежния пол в Отбора на добрите, но нежността никак не ѝ е присъща. Ако и да има такава, то тя е дълбоко скрита и Питър Куил ще трябва да положи доста усилия докато я намери. Разбира се, има логично обяснение за това- Гомора е осиновена и превърната в живо оръжие от убиеца на родителите си Танос.

Отбор на лошите:

  1. Небула– Още една осиновена и превърната в оръжие дъщеря на Танос (Танос е извратен). Небула е най- обърканият в чувствата си персонаж и като такъв може спокойно да носи приза за „Най- истински човек“, въпреки че е наполовина киборг.
  2. Танос– Танос е извратен.
  3. Ронан– Чистото въплащение на злото. Няма никакви други интереси освен да разрушава.

Внимание заслужава и персонажът Йонду Удонта, който не може да се причисли към никой от двата отбора. Йонду Удонта похищава Питър Куил веднага след смъртта на майка му, за да го отведе при истинския му баща, поръчка, която никога не изпълнява. С течение на времето се превръща в нещо като пастрок на младия Звезден повелител, като му дава и занаят- разбойничеството.

В първата част от поредицата „Пазителите на Галактиката“ срещаме характерните за този тип филми опростено развити теми за всемогъществото, безсмъртието, дефицитния морал, меркантилността, противопоставяне между добро и зло, съзидание и разрушение. Те някак карикатурно се опитват да надникнат над задушаващата гарнитура от визуални и звукови ефекти.  Срещата ми с тях не ме впечатли толкова, тъй като съм свикнал с тяхното задължително присъствие, колкото две други теми, намерили място в действието. Ако тръгнем по следите на първата тема, ще се натъкнем на баналния вече древногръцки мит за Едип цар. Tози път обаче аз няма да безпокоя злочестия герой и няма да анализирам хилядократно анализираното, ще се задоволя само да посоча, че темата за Едиповия комплекс не само не се промъква на пръсти покрай другите теми, а смело марширува в началото и в края на филма. В началото на филма тя е скрита в песента „Не съм влюбен“ (“I’m not in love”, 1975) на групата Тен Си Си (10cc). Песен, в която смисълът е обратен на изпятото. Лиричният герой не само е влюбен, но и неумело отрича този факт. Именно тази песен слуша малкият Питър Куил, докато чака да бъде извикан, за да си вземе сбогом с майка си. В края на филма темата за Eдиповия комплекс не се крие и не разчита на зрителската досетливост. Кратък момент, в който Питър Куил вижда в лицето на любовния си обект Гомора своята майка, ни показва всичко. Честно казано в реалността това може да доведе до доста неприятни, за един мъж, сексуални дисфункции.

Но това, което най- много ме впечатли, бе уокменчето на Питър Куил. Питър Куил и майка му споделят обща страст към музиката. Чрез нея те явно успяват да се изключват от реалността, отделяйки се в техен свят за двама. Именно във връзка с тази страст Питър получава от майка си уокмен. Този уокмен, заедно с една аудио касета, която майка му подарява в последния си час, са единствените материални спомени, които  му остават от нея. Но не си мислете, че това е обикновен уокмен и Питър Куил напразно рискува живота си за него. Не, уокменът му има вълшебна сила. Щом музиката зазвучи от него, Звездният повелител попада в едно различно измерение, в което можем да предположим, че майка му е жива и връзката му с нея е възстановена. В този свят за двама е поканена Гомора. Чие ли място трябва да заеме тя? Явно трябва да признаем, че в живота на хетеросексуалния мъж жените влизат на мястото, освободено от майката. В този смисъл нещо от Едиповия комплекс на хетеросексуалния мъж остава непроменено- полът на любовните обекти съвпада с пола на забранения първичен обект (майката).

Но да се върнем към функциите, които имат музиката и уокмена за Питър Куил. Смисълът им отдавна е заключен в две понятия, получили своя търговски вид и пуснати в обръщение на психоаналитичния пазар през 1951г от д-р Доналд Уникът. Това са „преходните обекти“ и „преходните явления“.Преходните обекти и явления са заместители на нещо, свързано с майчините грижи, което е изгубено или предстои да бъде изгубено.  Както д-р Уникът пише, те са винаги действащ седатив (успокоител) срещу тревожността. Наименованието им преходни подсказва, че осигуряват преход, при който влеченията у детето се пренасочват от майката към заобикалищия свят. Като преходни обекти и явления могат  дафункционират всякакви биберони, играчки, завивки, думички, песнички и поведения. В нашия случай преходният обект е уокмена на Питър Куил, а преходното явление- слушането на неслучайна музика.

Заедно те осигуряват  илюзията, че нещо, което е доставяло удоволствие, не е изгубено окончателно, че има място, където майката на Питър Куил е жива. И тъй като са преходни, Гомора е поканена в това вълшебно място да поеме от чувствата на Питър Куил. Да, Гомора, ти, както и всички ние, в определени моменти сме нечии заместители.  И да, всеки от нас, ако има късмета да е що-годе нормален, може да избяга във фантазмения си свят също като Питър Куил.

Ето към какви интересни въпроси насочва понякога своите прожектори Лековатия Холивуд. За един от тях не ни остана време, въпреки, че  непрекъснато ни смущава като Хамлетов призрак през целия филм- въпросът за бащата. За едни известен, за други не, за едни пастрок, за други осиновител, бащата ще се превърне в централна тема във втората част от поредицата „Пазители на Галактиката“.

 

Автор: Михаил Михайлов

 

Facebooktwitterredditpinterestlinkedinmail